Бари Айслър - Алгоритъм

— Така е — каза Бен, — и накрая, когато се окажете мъртви, ако някой изобщо го забележи, няма да има никакви доказателства. Без доказателства няма история. И най-важното, изобретението ще си остане тайна.

Замълчаха. Бен погледна към Алекс.

— Сигурно знаеш нещо — рече той. — Иначе щяха да те убият и да приберат документацията веднага след това. Но не са го направили. Първо са искали да получат информация от теб. Каква е тя?

— Откъде да знам?

— Какво знаеш? Какво подозират, че може да знаеш?

— Не знам.

— Мисли. Знаят всичко за фирмената архивираща система, електронна и на твърд диск. Знаят кои адвокати са работили по делото. Знаят за патентното ведомство и как да влязат в базата му с данни. Всичко това са количествени, процедурни неща. Стандартни неща. Системи. Това, което може да ги изнерви, е възможността за съществуването на някаква особеност, нещо извън системата, нещо трудно предвидимо. Какво може да е то? Какво са се страхували да не пропуснат? Личен лаптоп? Неофициален бекъп файл? Имаш ли нещо подобно?

— Да! — възкликна Алекс. — Хилзой оставяше по едно копие от последната версия при секретарката ми винаги когато идваше в офиса. За да не стане беля, пазиш копие на друго място. В лаптопа ми е. Играх си с него.

— Точно такова нещо са се опасявали да не пропуснат — каза Бен. — Затова са щели да те разпитват. Изходният код вътре ли е?

— Не, може само да се ползва. Като софтуерна програма, която си купуваш от магазина. Плюс бележките на Хилзой.

— Можете ли да го извадите по обратен път? — попита Бен.

— Не — отговори Сара. — Искам да кажа, на теория може би, но практически погледнато — не.

— Никакви бекъп файлове на изходния код? — попита Бен.

Алекс поклати глави.

— Взели са всичките.

— Какво ще стане, ако пуснете готовата версия?

Алекс повдигна рамене.

— Не мисля, че ще ни повярват. Отвън представлява просто хитър начин за кодиране на данни. След смъртта на Хилзой експериментирах с програмата и не можах да открия нищо в нея, заради което да си заслужава да убиваш. Така че, ако я пуснем като доказателство за някаква конспирация, само ще ни се изсмеят.

За миг настъпи тишина.

— Е, тогава какво ще правим сега?

— Виждам три възможности — рече Бен.

Алекс и Сара го погледнаха.

— Първо, можете да не правите нищо. Възможно е този, който стои зад всичко това, да усети, че съотношението между риска и ползата се е променило. Изчистили са изходния код. Изтрили са изобретението от базата данни на патентното ведомство. Отстранили са изобретателя и спеца по патенти. И не знаят за съществуването на резервния диск, въпреки че са се опитали да предвидят подобна вероятност. Може засега да решат да се отдръпнат.

— Каква е вероятността? — попита Алекс.

— Според мен много голяма. Започнали са операцията с премахването на хора. Това е свързано с огромна предварителна подготовка и голям риск. Което означава, че човешкият аспект на операцията е важен за тях. Реакцията ти при нападението в дома ти ги е принудила да променят хода на операцията, но това не променя важността на мишените.

— А сега вече съм имал време да открия, че документите липсват — продължи Алекс — и че и други неща ги няма. Да сглобя парчетата. Което значи, че ако има някакво резервно копие, което са пропуснали…

Бен кимна, после наклони глава към Сара.

— Точно така. Освен това може да са я оставили жива, защото не е достатъчно важна, за да я убиват. Но сега ще трябва да предположат, че ти може да я предупредиш за станалото. Вече знаеш повече, отколкото преди. В резултат могат да преоценят доколко тя представлява заплаха за тях.

Сара се опита да сдържи раздразнението си от начина, по който той обсъждаше заплахата за живота й, все едно нея изобщо я няма в стаята.

— Явно първата възможност не изглежда много обещаваща — обади се тя. — Каква е втората?

— Втората възможност е да намерите смислено обяснение защо някой би тръгнал да убива заради „Обсидиан“. Тогава ще сте една крачка по-близо до това да разберете кой е извършил убийствата.

— Опитах — отвърна Алекс. — Нищо не можах да открия.

— Кой е заплашен от нея? — попита Бен. — Или кой би спечелил? Съществуващите компании за защитен софтуер?

Сара се разсмя.

— Искаш да кажеш, че софтуерните компании ще тръгнат да убиват хора? Моля ти се.

Бен я погледна.

— За какво ми се молиш? Да не ти казвам нещо, което може да спаси живота ти, но да спука малкия ти балон, пълен с наивност?