Бари Айслър - Алгоритъм

— Какво, по дяволите, става?! — възкликна той. Прерови купчините, за да се увери в това, което вече знаеше. Май цялата документация на Хилзой просто беше… изчезнала.

— Какво има? — попита Бен.

— Документите ми за Хилзой. „Обсидиан“. Няма ги.

— Сигурен ли си?

— Бяха върху масата. Тук държа нещата, по които работя.

Прерови шкафа с папките.

— Изчезнали са.

Седна и се обади на Озбърн.

— Дейвид, не си взимал папки от офиса ми, нали?

— Защо, нещо липсва ли?

— Дейвид, има ли причина, поради която да не можеш да отговориш директно на въпроса?

Още докато го изговаряше, не можа да повярва, че го казва. Дори Бен го погледна изненадано.

Настъпи пауза. Озбърн отвърна:

— Не, не съм взимал твои папки.

И затвори.

Бен рече:

— На твое място не бих се тревожил, че може да ме помисли за фанатик. И сам можеш да го вбесиш достатъчно.

Алекс не отговори. Беше му станало хубаво, че сряза Озбърн. Очакваше и Бен да се впечатли… само че вместо това той го критикуваше, подиграваше му се.

Хубаво, както и да е. С право беше изнервен. И му беше писнало да го правят на луд.

— Може ли някой друг да ги е взел? — попита Бен.

— Алиса, секретарката ми, но тя връща всичко обратно, преди да си тръгне.

— Защо не огледаш бюрото й, за да се увериш?

Алекс стана и провери. Документите ги нямаше.

Върна се и седна отново, поклащайки глава.

— Някой друг? — попита Бен.

Алекс се замисли за миг.

— Сара може би, адвокатката, която ми помага. Но тя не би взела нищо от офиса ми. Ако го беше направила, щеше да остави бележка.

— Провери при нея за всеки случай.

Алекс се обади на Сара по мобилния.

— Здрасти! Извинявай, че те притеснявам толкова рано.

— Няма проблем, тъкмо паркирам. Какво има?

Не бяха много хората, които идваха на работа по-рано от Сара. Алекс беше един от тях.

— Не мога да намеря документите на Хилзой. Не си ги взимала, нали?

— Разбира се, че не. Ако бях, щях да ти кажа.

— Да, предполагам. Исках само да се уверя. Благодаря.

Затвори и поклати глава към Бен. Брат му каза:

— Още ли само предполагаме?

Алекс преглътна. Първо къщата му, после кабинетът… какво, по дяволите, беше това?

— Не — рече той. — Тук става нещо.

— Какво ще постигнат, ако вземат документите?

Алекс се замисли за миг.

— Нищо. Имам файлове с хронологията, имам и бекъп касета… а и вероятно ще мога да извадя повечето от липсващите документи от електронната поща, ако се стигне дотам.

— Провери ли си пощата?

Алекс включи компютъра и прегледа пощата си.

— Мили боже! — възкликна той. — Всичко липсва. Всички файлове с изходния код на „Обсидиан“.

Излезе да провери файла с хронологията на цялата кореспонденция. Не можа да го открие. Провери още веднъж и още веднъж. Нищо. „Обсидиан“ беше изчезнал.

Върна се в кабинета си.

— Някой е изтрил всичко — рече той. — Всичко. Нищо не е останало.

— Ами бекъп касетата?

— Не знам как се проверява. Ще трябва да говоря с някого от компютърните специалисти, когато дойдат.

— Повярвай ми, и касетата е изчезнала — усмихна се Бен.

— Откъде знаеш?

— Някой е проникнал тук през нощта и професионално е провел тайна операция. Написали са си домашното. Знаели са как да изтрият работните ти файлове, файловете с хронологията и съответната кореспонденция. Да не мислиш, че ще пропуснат нещо толкова явно като бекъп касетата?

Алекс седеше безмълвен, беше потресен. Представа нямаше какво да прави.

— Въпросът тогава е следният — продължи Бен, като го погледна: — Защо са те оставили да се измъкнеш?

— Какво искаш да кажеш?

— Убили са двама души в двата края на страната. Единият от тях явно по много изкусен начин, така че да изглежда като инфаркт. Можеха да ликвидират и теб по всяко време. Защо не са го направили?

— И аз бих искал да разбера.

Бен барабанеше с пръст по бедрото си.

— Мисля, че са направили грешка.

— Тоест?

— Съвършенството е враг на доброто. А те се мъчат да са съвършени.

— Хей, Бен? Не разбирам какви ги говориш.

— Някой иска това изобретение. Не, не го казвам както трябва. Не искат никой друг да го притежава, тоест не искат никой друг да знае за него. Постави се сега на тяхно място. Целта ти е изобретението да изчезне. Какво ще направиш?

— Не, може, много е…

— Ако се налага. Какво ще направиш най-напред?

Алекс се замисли.

— Изобретателят — каза той след малко.

— Добре. Така както се развиват събитията, кой умря пръв?