Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

Хестър си бе заминала.

Аз изплувах от магията на приказката и се озовах в очите на мис Уинтър и огледалната библиотека.

— Къде е отишла? — зачудих се.

Мис Уинтър ме изгледа леко начумерено.

— Нямам представа. Това има ли значение?

— Все трябва да е отишла някъде.

— Госпожице Лий, не е необходимо да се хващате за тези второстепенни герои. Това не е тяхната история. Те идват, отиват си и когато си отиват, това е завинаги. Това е всичко за тях — намръщено каза тя.

Мушнах молива в спиралата на бележника си и тръгнах към вратата, но когато стигнах до нея, се обърнах.

— Тогава откъде е дошла?

— За Бога! Та тя беше само една гувернантка! Не става дума за нея, казвам ви!

— Все трябва да е имала някакви препоръки. Предишна работа. Или поне писмо, молба с домашен адрес. Вероятно е дошла от някоя агенция?

Мис Уинтър затвори очи, лицето й изглеждаше измъчено.

— Господин Ломакс, семейният адвокат на Ейнджълфийлд, сигурно притежава всички подробности. Не че ще ви бъдат от някаква полза. Това е моята история. Щях да знам. Офисът му е на Маркет Стрийт в Банбъри. Ще му се обадя да отговори на всичките ви въпроси.

Писах на господин Ломакс още същата нощ.

На другата сутрин, когато Джудит влезе със закуската ми върху таблата, аз й дадох писмото до господин Ломакс, а тя извади друго писмо за мен от джоба на престилката си. Познах почерка на баща ми.

Неговите писма винаги ми носеха успокоение и това също не правеше изключение. Той се надяваше, че съм добре. Питаше върви ли работата ми. Бил прочел някакъв много интересен и приятен датски роман от 19 век, за който щял да ми разкаже, като се върна. На последния търг попаднал на връзка писма от 18 век, от които, изглежда, никой не се интересувал. Може би аз съм щяла да се заинтересувам? Купил ги за всеки случай. Частни детективи ли? Ами да, могат да се намерят, но дали едно генеалогично изследване не би свършило по-добра работа? Имал един негов познат, който притежавал необходимите умения, и освен това дължал на баща ми услуга: той понякога идвал в книжарницата, за да използва справочниците. В случай че имам намерение да продължа издирването си, ето адреса му. Накрая, както винаги, онези мили, но сухи думи. Пет думи: „Мама ти праща любовта си.“

Дали наистина беше казала това? Представям си следната картинка: Татко споменава: „Днес следобед ще пиша на Маргарет“ и тя казва — безразлично или топло? — „Предай й, че я обичам.“

Не. Не можех да си го представя. Това сигурно бе допълнение, направено от татко, без тя да знае. Защо го бе направил? За да ме зарадва? За да го превърне в истина? Заради мен или заради нея той правеше тези неблагодарни опити да ни сближи? Моята майка и аз бяхме като два континента, движещи се бавно, но безусловно отдалечаващи се; баща ми беше мостостроителят, който постоянно разширяваше крехката постройка, която строеше, за да ни съедини. Това беше непосилно тежка задача.

В магазина пристигнало едно писмо за мен; татко го бе прибавил към своето. Беше от професора по право, когото ми бе препоръчал.

„Скъпа госпожице Лий,

Не знаех, че Айвън Лий има дъщеря, но сега знам и имам удоволствието да ви се представя и ще се радвам да ви бъда от помощ. Законното обявяване на някого за мъртъв е точно онова, което вие предполагате: презумпция в закона за смъртта на човек, чието местонахождение е неизвестно за определен период от време, и при тези обстоятелства смъртта е единственото разумно предположение и заключение. Основната функция на този законов акт е да позволи наследството на изчезналия човек да премине в ръцете на неговите наследници.

Предприех необходимите разследвания и проследих документите, свързани със случая, който ви интересува в частност. Вашият господин Ейнджълфийлд очевидно е бил човек с навици на отшелник, данните и обстоятелствата по неговото изчезване изглеждат неизвестни. Обаче старателните и любезни усилия, направени от някой си господин Ломакс от името на наследниците (две племенници на лицето), са позволили да бъдат предприети съответните формалности. Имотът има значителна стойност, макар в известна степен да е унищожен от пожар, който е оставил самата къща необитаема. Но вие ще разберете всичко това сама от копията, които направих на съответните документи.

Ще видите също, че адвокатът се е подписал от името на едната наследница. Това е често срещано явление при ситуации, когато бенефициентът поради различни причини (болест или друга физическа невъзможност за момента) не е в състояние да се погрижи за собствените си дела.