Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

Те четяха, мислеха, пишеха, срещаха се, дискутираха. Всичко това продължи, докато научиха всичко, което можеше да се открие за близнаците, но все пак имаше едно нещо, което не знаеха, а то бе единственото, което имаше значение.

— Цялата тази работа — рече една вечер докторът в библиотеката, — всички тези книги. И все още не сме стигнали доникъде — той прокара раздразнено ръка през косата си. Беше казал на жена си, че ще се върне след седем и половина, а се очертаваше, че ще закъснее.

— Дали Аделин потиска момичето в мъглата заради Емелин? Мисля, че отговорът на този въпрос лежи извън границите на съвременното знание — доктор Модели въздъхна и запрати молива си върху бюрото, полураздразнено, полупримирено.

— Вие сте напълно прав. Това е точно така — доста сопнато му отвърна Хестър.

Имаше причина за раздразнителния й тон; беше му отнело цели четири седмици да стигне до заключението, което тя щеше да му предложи още в самото начало, стига да бе имал желание да я изслуша.

Доктор Модели се обърна към нея.

— Има само един начин да открием това — рече тихо тя.

Той вдигна вежди.

— Моят опит и наблюдения ме доведоха до убеждението, че имаме поле за едно оригинално изследване. Разбира се, като обикновена гувернантка трудно ще убедя някое подходящо списание да публикува каквото и да открия. Те ще погледнат квалификациите ми и ще си помислят, че съм някоя глупачка с идеи извън сферата на нейната компетентност — Хестър сви рамене и смръщи вежди. — И вероятно ще бъдат прави. Същевременно — тя вдигна срамежливо очи към него, — аз съм сигурна, че в този проект има много хляб за един мъж с подходящите знания и професия.

Докторът я погледна първо изненадано, сетне очите му се замъглиха. Оригинално изследване! Идеята не бе толкова нелепа! В този момент неочаквано му мина мисълта, че след всички неща, които бе прочел през последния месец, със сигурност беше най-начетеният доктор в страната по въпроса на близнаците! Кой друг знаеше повече от него? И освен това кой друг имаше под носа си такъв идеален случай за изследване? Оригинално авторско изследване? Защо не?

Хестър го остави да се отдаде няколко минути на мечтите си и когато видя, че предложението й е пуснало корени в главата му, промърмори:

— Разбира се, вие ще имате нужда от асистент. И аз ще бъда щастлива да ви помагам по всякакъв начин.

— Много мило от ваша страна — кимна докторът. — Разбира се, вие работихте с момичетата. Практически опит… безценен, наистина безценен.

Той си тръгна и плувайки върху облак, се прибра вкъщи и не забеляза, че вечерята е студена, а жена му — в лошо настроение.

Хестър събра статиите и листовете с бележки от бюрото и излезе от стаята; в леките й стъпки и в категоричното затваряне на вратата се долавяше задоволство.

Библиотеката изглеждаше празна, но не беше.

Изпънало се с цялата дължина на тялото си върху най-горната лавица, едно момиче гризеше ноктите си и мислеше. Оригинално изследване значи.

Дали Аделин потиска момичето в мъглата заради Емелин?

Не е необходимо да си гений, за да отгатнеш какво последва след това.

Те го направиха през нощта.

Емелин дори не се размърда, когато я вдигнаха от леглото й. Сигурно се чувстваше в безопасност в ръцете на Хестър. Вероятно бе познала миризмата на сапун в съня си, докато я изнасяха от стаята и я носеха по коридора. Каквато и да бе причината, онази нощ тя не осъзна какво се случи. Възприемането на истината настъпи след часове.

При Аделин беше различно. Бърза и пъргава, тя се събуди веднага щом усети отсъствието на сестра си. Втурна се към вратата, но тя вече бе заключена от Хестър. За един миг Аделин разбра всичко, почувства всичко. Раздяла. Край! Бяха ги разделили. Тя не се разпищя, не размаха юмруци, не заудря вратата, не впи ноктите си в ключалката. Цялата й борбеност сякаш изтече от нея. Аделин се свлече на пода, сви се като малка купчинка срещу вратата и остана там през цялата нощ. Голите дъски убиваха на стърчащите й кокали, но тя не чувстваше болка. В стаята нямаше огън, а нощничката й беше тънка, но тя не чувстваше студ. Не чувстваше нищо. Беше разбита.

Когато на другата сутрин дойдоха за нея, тя бе глуха за звука на ключа в ключалката, не реагира, когато вратата се отвори и я отмести встрани. Очите й бяха мъртви, кожата й бе останала без кръв. Колко студена беше! Можеше да бъде просто един труп, ако не бяха устните й, които се движеха безспир, повтаряйки една мълчалива мантра, която можеше да бъде само „Емелин, Емелин, Емелин“.