Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

Тя беше съвсем права, разбира се. Той нямаше ни най-малка представа от каква книга бе прочела тези съждения, но сигурно бе чела много сериозно, защото доразвиваше идеята изключително разумно. Докато я слушаше, доктор Модели в известна степен бе поразен от странния й глас, който притежаваше нещо повече от мъжки авторитет. Хестър имаше изключителна артикулация. Тя притежаваше удивителния навик да изразява гледната си точка със същите премерени команди, както когато обясняваше теорията на някой авторитетен учен, която бе прочела. И когато правеше пауза, за да си поеме дъх в края на изречението, обикновено го поглеждаше за кратко (първия път това му се стори смущаващо, макар че сега вече го смяташе по-скоро за забавно), за да му даде да разбере дали му е позволено да говори, или тя възнамерява да продължи монолога си.

— Трябва да направя повече изследвания — призна той, когато се срещнаха след прегледа, за да обсъдят състоянието на Аделин. — И със сигурност ще се поровя по-дълбоко в значението на факта да си близнак.

Хестър кимна.

— Начинът, по който аз гледам на това, е следният — рече тя. — В много отношения близнаците трябва да се разглеждат така, сякаш са разделили характеристиките помежду си. Там, където един обикновен човек, един здрав човек ще изпита цяла гама от различни емоции и ще покаже разнообразие от поведение, близнаците, би могло да се каже, ще си разделят емоциите и поведението на две и всеки ще вземе своя дял. Единият близнак вероятно ще бъде див и склонен към физическо насилие; другият ще е мързелив и пасивен. Единият ще предпочита чистотата; другият ще копнее по мръсотията. Единият ще има безкраен апетит за ядене, другият може да гладува с дни. В нашия случай, ако тази полярност — може да поспорим по-късно доколко тя е била придобита или е вродена — е критична за усещането на Аделин за идентичност, то не е никак изненадващо, че тя потиска в себе си всичко, което според нея попада в обсега на Емелин, т.е. от другата страна на границата между тях.

Въпросът беше риторичен; тя не показа на доктора, че може да говори, а само си пое дъх и продължи.

— Да обсъдим качествата на момичето в мъглата. Тя слуша приказките, тя е в състояние да ги разбере и да бъда трогната от език, който не е езикът на близнаците. Това предполага желание да направи връзка с други хора. Но кой е този от близнаците, който е определен да се свързва с другите хора? — Емелин. И така Аделин трябва да потисне дълбоко в себе си тази част от своята личност.

Хестър обърна глава към доктора и го погледна с поглед, който означаваше, че чака отговора му.

— Това е любопитна идея — каза предпазливо той. — Аз би трябвало да мисля точно обратното, нали? Че би трябвало да се очаква близнаците да са по-скоро еднакви, отколкото различни?

— Но ние знаем от наблюденията, че този случай не е такъв — живо отвърна Хестър.

Докторът гледаше празната стена, потънал в мислите си, докато тя хвърляше обезпокоени погледи към него, опитвайки се да отгатне по лицето му дали теорията й е приета.

— Тази ваша идея е много интересна — той сложи на лицето си една усмивка, изпълнена със симпатия, за да смекчи ефекта от онова, което щеше да каже. — Но не мога да си спомня да съм чел някъде за подобно разделение на ролите при близнаците, в което и да е от уважаваните медицински издания.

Тя пренебрегна усмивката и посрещна погледа му сериозно.

— Защото не е в авторитетите издания, не. Ако е било написано някъде, то ще е било от Лоусън, но не е.

— Вие сте чела Лоусън?

— Разбира се. Не бих си и помислила да произнеса на глас мнението си по някой въпрос, без да съм сигурна първо в справките си.

— О!

— Има една справка в Харууд за перуанските близнаци 17 17 Перуанските близнаци Тантай и Иланти, които според перуанския фолклор били изключително предани един на друг. Когато крал Тандър — владетелят на небесата, отвлякъл Тантай, за да му работи, Иланти, подпомогнат от една говореща лама, от дебелия мъж и жена му и от един кондор намерил ледения дворец на краля и спасил брат си. — Б.пр. , която е подсказваща, макар че той се въздържа от цялостните заключения, които би могъл да направи.

— Спомням си примера, който имате предвид… О, разбирам връзката! Добре, чудя се дали изследването на случая Брасенбай е уместно?

— Нямах възможност да получа цялото изследване. Можете ли да ми го заемете?

И така се започна.

Впечатлен от съобразителността в наблюденията на Хестър, докторът й даде изследването на случая Брасенбай. Когато тя му го върна, към него имаше прикрепен лист със сбити бележки и въпроси. Междувременно той бе намерил голям брой други книги и статии за близнаци, неотдавнашни публикации, копия от изследвания на различни специалисти, които продължаваха и в момента, чуждестранни разработки. След седмица или две докторът откри, че може да си спести време, като ги даде първо на Хестър и после да прочете само нейните сбити, кратки и интелигентни разсъждения и резюмета. Когато прочетоха всичко, което можеше да се прочете, те се върнаха към собствените си наблюдения. И двамата бяха събрали купища бележки — той медицински, тя психологически; имаше анотации с неговия почерк в полетата на нейния ръкопис, а тя бе направила дори повече бележки от него и понякога прикачваше собствените си убедителни есета на отделни листове.