Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

— Каква е през тези периоди?

— Външните белези са много малко. Няколко седмици не забелязах феномена, но дори след това изчаках известно време, за да се уверя достатъчно и да се обърна към вас.

— Разбирам.

— Преди всичко е дишането й. Понякога то се променя и аз знам, че макар да се преструва, че е в своя собствен свят, тя ме слуша. А ръцете й…

— Какво за ръцете?

— Обикновено те са разперени, напрегнати, ето така — Хестър му демонстрира как. — Но понякога забелязвам, че се отпускат ето така — и собствените й пръсти се отпуснаха. — Сякаш нещо в историята, която разказвам, е привлякло вниманието й и дотолкова е подкопало съпротивата й, че тя се отпуска и забравя, че трябва да показва отхвърляне и незачитане. Работила съм със страшно трудни деца, доктор Модели. Имам значителен опит в тази област. И онова, което съм видяла, ми показва, че въпреки всички странности в нея се забелязва процес на „ферментиране“.

Докторът не отговори веднага, но се замисли и Хестър, изглежда, бе благодарна за това.

— Има ли някакви модели, при които се проявяват тези знаци?

— Нищо, в което да съм съвсем сигурна. Но…

Той наклони главата си встрани, окуражавайки я да продължи.

— Може би не е нищо, но някои приказки…

— Приказки ли? Какви приказки?

— „Джейн Еър“ например. Няколко дни им разказвах съкратена версия на първата част и със сигурност го забелязах точно тогава. Дикенс също. Историческите приказки и моралните романи никога нямат този ефект.

Докторът се намръщи.

— И това е постоянно? Четенето на „Джейн Еър“ винаги ли води до промените, които описахте?

— Не. Там е работата.

— Хмм. Тогава какво смятате да правите?

— Има методи за справяне с егоистични и упорити деца като Аделин. Един строг режим сега може да се окаже достатъчен, за да я задържи извън стените на някоя институция по-късно в живота. Обаче този режим, включващ налагането на строга програма и лишаване от всичко, което може да я стимулира, ще бъде особено вреден за…

— За детето, което виждаме през пролуките в мъглата?

— Точно така. Всъщност за това дете нищо не би могло да бъде по-лошо и вредно.

— И това дете — искам да кажа момичето в мъглата… Какво бъдеще предвиждате за нея?

— Това е преждевременен въпрос. Достатъчно е да се каже, че в момента не мога да допусна тя да бъде загубена. Кой знае в какво може да се превърне.

Те седяха мълчаливо, загледани в листната геометрия срещу тях и съзерцаваха проблема, който Хестър бе поставила, а самият проблем, добре скрит в градината, ги гледаше през клоните.

Накрая докторът проговори.

— Не знам медицинско състояние със симптомите, които описахте. Обаче това може да се дължи на моето незнание — той изчака да чуе протеста й, тя обаче не каза нищо. — Хм. Би било разумно като начало да направя изследвания на детето, за да установя общото й здравословно състояние, както умствено така и физическо.

— Точно това мислех и аз — отвърна Хестър. — А сега… — тя бръкна в джоба си — ето бележките ми. Заповядайте. Ще намерите пълно описание на всеки случай, на който съм била свидетел, както и някои предварителни анализи. Може би след прегледа ще останете за половин час, за да споделите с мен първите си наблюдения. Тогава ще решим каква да бъде следващата ни стъпка.

Той я изгледа с известно учудване. Тя бе излязла от ролята си на гувернантка и се държеше така, сякаш бе негов колега и експерт!

Хестър долови грешката си.

Тя се поколеба. Можеше ли да отстъпи? Дали вече не бе прекалено късно? Тя взе решението си. Като кажеш „а“ трябва да кажеш и „б“.

— Това не е дванадесетоъгълник — рече му срамежливо тя. — Това е тетраедър 16 16 Четиристаен с триъгълни стени — Б.пр. .

Докторът стана от пейката и пристъпи към геометричната форма. Едно, две, три, четири. Устните му се мърдаха, докато броеше.

Сърцето ми спря. Ами ако заобиколеше фигурата, пресмятайки равнините и ъглите? Направо щеше да се спъне в мен!

Но той стигна до шест и спря. Знаеше, че тя е права.

После настъпи един кратък любопитен момент, в който те се гледаха. Неговото лице изразяваше несигурност. Каква беше тази жена? Откъде бе този авторитет, с който му говореше? Тя бе просто една трътлеста, с лице като картоф, провинциална гувернантка. Ами да, точно такава беше!

Хестър мълчаливо го изгледа в отговор, парализирана от неувереността, изписана върху лицето му.

Светът сякаш се измести леко от оста си и те изглеждаха невъобразимо далеч.