Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

— Да, наистина безсърдечие. Въпреки че децата са способни на особено голяма жестокост. Само че ние не обичаме да мислим за тях по този начин.

Те тръгнаха бавно, разговаряйки за работата на Хестър.

На безопасно разстояние от тях, но винаги така, че да ги чува, ги следваше ухото на малкия шпионин. Те се местеха вляво и вдясно, понякога се обръщаха с гръб един към друг, това бе като игра на криеница, един сложен танц.

— Доколкото разбирам, вие сте доволна от резултатите от положените усилия по отношение на Емелин, госпожице Бъроу?

— Да. Още някоя и друга година внимание от моя страна и не виждам причина Емелин да не се откаже от непокорството си завинаги и да се превърне в едно добро и сладко дете, което знае как да се държи. Тя няма да стане по-умна, но все пак не виждам причина, защо един ден да не води напълно приличен начин на живот отделно от сестра си. Може дори да се омъжи. Не всички мъже търсят интелигентността у жената, а Емелин е много привлекателна.

— Това е добре.

— При Аделин нещата обаче стоят различно — въздъхна тя.

— Аделин ме озадачава, доктор Модели. Ще оценя високо вашето медицинско мнение.

Докторът направи любезно лек поклон.

— Ще ви помогна с всичко, което мога. Какво ви тревожи?

— Не съм срещала досега толкова объркано дете — тя направи пауза. — Простете, че ще бъда обстоятелствена, но няма как накратко да се обясни нейната странност.

— Тогава започвайте. Аз не бързам за никъде. Докторът посочи една ниска пейка, зад гърба, на която имаше храст, подкастрен във формата на сложна извита арка. Те седнаха и откриха, че седят с лице към една от най-големите геометрични фигури в градината.

— Вижте, дванадесетоъгълник!

Хестър не обърна внимание на забележката му и започна своето обяснение.

— Аделин е враждебно и агресивно дете. Тя отхвърля моето присъствие в къщата и се противопоставя на всичките ми опити да въведа ред. Храненето й е ексцентрично и капризно; отказва храна, докато не прегладнее, и само тогава яде, но само няколко хапки. Трябва да бъде къпана насила и въпреки че е слаба, са необходими двама души, за да я държат във водата. Всяко топло чувство, което показвам към нея, се посреща с абсолютно безразличие. Тя изглежда неспособна да изпитва нормалния спектър от човешки емоции и, говоря ви съвсем откровено доктор Модели, аз се чудя дали е в състояние да се приобщи към обикновеното човечество.

— Интелигентна ли е?

— По-скоро лукава. Хитра. Но не може да бъде стимулирана да прояви интерес към нещо извън сферата на нейните собствени желания, намерения и апетити.

— А в уроците?

— Вие разбирате, че за момичета като тези класната стая не е онова, което е за нормалните деца. Няма аритметика, нито латински, нито география. Все пак, в интерес на реда и програмата, децата отделят по два часа два пъти на ден и аз ги уча, като им разказвам истории.

— Тя възприема ли тези уроци?

— Само ако знаех как да ви отговоря на този въпрос! Аделин е съвсем дива, доктор Модели! Трябва да бъде привлечена в стаята с измама, трик или нещо друго и понякога се налага Джон да я доведе насила. Тя прави всичко възможно, за да избегне това. Маха с ръце и крака и се запъва на вратата така, че не можеш да я вкараш в стаята. Да седи на чин е практически невъзможно. Много често Джон е принуден да я остави направо на пода. Тя дори не ме поглежда и не слуша, а се оттегля в някакъв свой вътрешен свят.

Докторът слушаше внимателно и кимаше.

— Тежък случай. Нейното поведение ви безпокои и се страхувате, че резултатите от вашите усилия може да не бъдат толкова успешни, както при сестра й. Но вашата констатация за поведението и състоянието на разума й е по-задълбочена, отколкото много студенти по медицина биха могли да направят при същите обстоятелства — усмихна се той чаровно.

Тя го изгледа.

— Все още не съм стигнала до смущаващата част.

— Аха.

— Има методи, които са били успешни при деца като Аделин в миналото. Имам свои собствени стратегии, в които вярвам и които не бих се поколебала да приложа, ако…

Хестър се поколеба и този път докторът бе достатъчно умен да я изчака. Когато продължи отново, говореше бавно и претегляше внимателно всяка своя дума.

— Сякаш в Аделин има някаква мъгла, която я отделя не само от човечеството, но и от самата нея. Понякога мъглата е тънка, понякога дори се вдига и тогава се появява друга Аделин. После мъглата се връща и тя отново е както преди.

Хестър погледна доктора, наблюдавайки реакцията му. Той се намръщи, но над намръщеното му чело, там, където косата му оредяваше, кожата му бе гладка и розова.