Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

Имаше само едно нещо, което трябваше да направя. Добавих още една бележка на картончето и подчертах написаното: „Да я намеря.“

Дали защото реших да търся Хестър, същата вечер я видях в съня си?

Една плоска фигура, облечена със стегнат с колан халат, стоеше на площадката на галерията и клатеше глава, свила устни при вида на овъглените от пожара стени, счупените подове и бръшляна, виещ се по каменните стъпала. Колко светло бе всичко около нея в средата на този хаос! Колко успокояващо! Приближих, привлечена като молец. Но когато влязох в нейния магически кръг, не се случи нищо. Бързите очи на Хестър шареха тук и там, виждаха всичко и спряха върху фигурата зад мен. Зад гърба ми. Моята близначка, или така си мислех в съня си. Но когато очите й минаха над мен, те не ме видяха.

Събудих се с един познат изгарящ мраз отстрани на тялото ми и преразгледах образите от съня си, за да разбера източника на моя ужас. В самата Хестър нямаше нищо страшно. Нямаше нищо тревожно в плавния й поглед, който премина през мен и моето лице. Значи причината да треперя в леглото си не бе онова, което съм видяла в съня си, а аз самата. Ако Хестър не ме виждаше, то сигурно означаваше, че бях дух. А ако бях дух, тогава значи бях мъртва. Как би могло да бъде другояче?

Станах и отидох в банята, за да измия страха си. Избягвайки огледалото, погледнах ръцете си под водата, но видът им ме изпълни с ужас. Докато съществуваха тук, знаех, че в същото време съществуват и от другата страна, където бяха мъртви. И очите, които ги гледаха, моите очи, на онова, другото място също бяха мъртви. Мозъкът ми, който мислеше тези неща, не беше ли и той също мъртъв? Обзе ме ужас. Какъв вид неестествено същество бях аз? Какво извращение на природата бе онова, което разделя една личност между две тела преди раждането, а после убива едното от тях? И какво бях аз, тази, която бях останала? Полумъртва изгнаница в света на живите през деня, докато през нощта душата ми се вкопчваше здраво към близначката си в едно сенчесто преддверие на ада.

Запалих рано-рано огъня, направих си какао и като се завих с халата и одеялото, седнах да напиша писмо на баща си. Как вървеше магазинът, как беше майка ми и как беше той, и как трябва да постъпи човек, ако иска да открие някого? Дали частните детективи съществуват в реалния свят или само в книгите? Описах му малкото, което знаех за Хестър. Можеше ли да се започне издирване с толкова оскъдна информация? Дали някой частен детектив щеше да се заеме с работата, която бях намислила? Ако ли не, кой би могъл?

Препрочетох писмото си. Кратко и разумно, то не издаваше нищо от страховете ми. Зората се пукна. Треперенето ми престана. Скоро щеше да дойде Джудит със закуската.

Нямаше нещо, което новата гувернантка да не може да направи, ако си го бе наумила.

Поне така изглеждаха нещата първоначално.

Но след време на хоризонта започнаха да се трупат облаци. Появиха се трудности. Първо бе нейната кавга с Мисус. Хестър, след като почистеше и оправеше стаите, ги оставяше заключени. Скоро обаче с изненада откри, че някой ги отключва. Тя извика Мисус при себе си.

— Какъв е смисълът — попита строго тя — стаите да стоят отворени, когато никой не ги използва? Сама можеш да видиш какво става: момичетата влизат навсякъде и създават хаос там, където преди това вече съм въвела ред. Така моята и твоята работа се обезсмислят.

Мисус изглеждаше съгласна с нея и Хестър беше напълно удовлетворена. Но една седмица по-късно отново откри отворени вратите, които трябваше да бъдат заключени, и отново повика Мисус. Този път нямаше намерение да приеме някакво неясно обещание, а бе твърдо решила да стигне до същността на проблема.

— Въздухът е виновен — обясни Мисус. — Без въздух, който да циркулира, къщата ще стане ужасно влажна.

С прости думи Хестър изнесе на Мисус лекция за циркулацията на въздуха и влагата и я отпрати, този път убедена, че е решила проблема.

Една седмица по-късно обаче тя отново забеляза, че вратите са отключени. Този път не повика Мисус, а се замисли. Имаше нещо повече в тези отворени врати, което не се виждаше на пръв поглед. Тя реши да проследи Мисус и да открие какво точно става.

Вторият проблем включваше Джон-да-диг. Неговото подозрение към нея не убягна от вниманието й, но Хестър не направи въпрос от това. Тя беше непознатата в къщата и тя трябваше да покаже, че е тук за доброто на всички, а не да причинява неприятности. Знаеше, че с времето ще го победи. Въпреки че той вече малко по малко започваше да свиква с нейното присъствие. И един ден подозрителността му се прояви отново, но в нещо съвсем различно. Хестър потърси помощ от Джон за нещо съвсем обикновено. Била видяла в нашата градина — поне така твърдеше — дете от селото, което по това време би трябвало да е на училище.