Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

След като почистването стана задължително, първото нещо, което щеше да претърпи промени, беше къщата. Нашата нова гувернантка направи щателна обиколка от мазето до тавана, цъкайки и мръщейки се на всеки етаж. Нямаше нито един шкаф или ниша, които да убегнат от нейното внимание; с молив и бележник в ръка тя проверяваше всяка стая, отбелязваше си влажните петна и дупките на мишките и плъховете, проверяваше врати и дъски за скърцане, опитваше стари ключове в стари ключалки и си отбелязваше кой за къде е. Тя оставяше зад себе си вратите заключени. Въпреки че това бе само първата й „обиколка“, нещо като подготвителен стадий за основен ремонт, Хестър направи промени във всяка стая, в която влезе: сгъна и остави спретнато на стола купчината одеяла, хвърлени в ъгъла; вдигна и пъхна под мишницата си книга, за да я върне в библиотеката; оправи линията на завесите. Всичко това бе извършено със забележителна бързина, но без да създава впечатление за стихийност. Сякаш трябваше само да хвърли едно око из стаята, и тъмнината се отдръпваше, хаосът се засрамваше и духовете започваха да бият отбой. По този начин всяка стая бе „Хестъризирана“.

Таванът беше онова, което я спря в похода, който бе предприела. Челюстта й увисна и тя гледаше слисано и ужасено състоянието на подпокривното пространство. Но дори пред лицето на този хаос Хестър бе непобедима. Тя се стегна, стисна устни и започна да драска в бележника си с още по-голяма енергичност. На другия ден дойде строителят. Познавахме го от селото: един бавен мъж с мудна походка. Като говореше, той разтягаше гласните, може би да даде на устата си почивка преди следващата съгласна. Винаги вършеше шест или седем неща едновременно и рядко довършваше някое от тях; прекарваше работните си дни в пушенето на цигари и в наблюдаване на работата с фаталистично поклащане на глава.

Майсторът изкачи нашите стълби с типичния си ленив маниер и след като прекара пет минути с Хестър, чухме чука му да блъска без почивка. Тя го бе ентусиазирала.

За няколко дни в къщата бе установено определено време за ядене, време за спане, време за ставане. След няколко дни вече имаше чисти обувки за вътре и чисти ботуши за навън. Не само това, но копринените рокли бяха почистени, закърпени, стегнати, така че да ни стават, и окачени за някакъв митичен „празничен момент“, а за всеки ден се появиха едни смешни нови роклички от син и зелен памучен поплин с бели колани и якички.

Емелин процъфтяваше в новите условия. Тя беше добре и навреме нахранена, позволено й бе да играе (под наблюдение с блестящите ключове на Хестър). Дори разви страст към къпането. Отначало се бореше и съпротивляваше, като викаше, крещеше и риташе Хестър и Мисус, които я събличаха и потапяха във ваната, но когато след банята се видя в огледалото, когато видя себе си чиста и със спретнато сплетена коса, завързана със зелена панделка, устата й се отвори от удивление и тя изпадна в поредния си екстаз.

Харесваше й да бъде блестяща. Да свети. Когато Емелин бе в присъствието на Хестър, тя обикновено изучаваше лицето й крадешком в търсенето на усмивка. Когато Хестър се усмихваше — това не бе чак толкова рядко явление — Емелин я гледаше с обожание. Не след дълго и тя се научи да се усмихва.

Другите членове на семейството също претърпяха промяна. Очите на Мисус бяха прегледани от доктора и въпреки оплакванията и жалбите й, бе заведена на специалист. При завръщането си отново можеше да вижда. Мисус бе толкова доволна да види къщата в новото й състояние, че всички години, които бе преживяла в сивия полумрак, изчезнаха, направо паднаха от раменете й и тя значително се подмлади и се присъедини към Хестър в този смел нов свят. Дори Джон-да-диг, който в началото се подчиняваше на заповедите на Хестър доста неохотно и се държеше далеч от нейните светли и всевиждащи очи, не можа да устои на положителния ефект от енергичната й дейност в къщата. Без да каже нищо на никого, той взе своите ножици и за пръв път след онази поразия влезе в градината.

Чарли бе най-малко повлиян. Той странеше от Хестър, което устройваше и двамата. Тя нямаше желание да върши нищо повече от работата си, а нейната работа бяхме ние. Нашите мисли, тела и души — да, но нашият попечител бе извън нейната юрисдикция. Така тя го остави на мира. Тя не бе Джейн Еър, а той не бе господин Рочестър. Чарли се оттегли в старото детско крило на втория етаж, зад здраво заключената врата, където той и спомените му гноясваха и се разлагаха в мръсотията. За него ефектът на Хестър се ограничаваше до редовно хранене и до една твърда ръка, която да управлява финансите му, които под честното, но лекомислено управление на Мисус се бяха стопили от безскрупулни търговци и продавачи. Той не забеляза нито една от промените в къщата, а ако ги бе забелязал, съмнявам се, че са му направили впечатление или че изобщо го интересуваше какво става в Ейнджълфийлд Хаус.