Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

Докато ги четях, в мен се зараждаше възбуда. Онази част от мен, която вече бе преминала от другата страна, се събуждаше и ме галеше.

Никога не обясних на никого защо алманасите означават толкова много за мен; дори не признах, че ги харесвам. Но баща ми забеляза моето предпочитание и когато се появяваха на търговете, той правеше всичко възможно да ги купи. Така че имахме събрана пълна колекция за всички знаменити покойници в страната от много поколения назад и сега те се наслаждаваха на своето спокойствие в отвъдното върху лавиците на втория етаж. В моята компания.

Седях на втория етаж, свита в прозоречната ниша, и отгръщах страниците с имена. Намерих дядото на мис Уинтър — Джордж Ейнджълфийлд. Той не бе баронет, нито министър, нито епископ, но все пак фигурираше. Фамилията имаше аристократични корени — някога са имали и титла, но няколко поколения по-рано в семейството имало разцепление. Титлата бе отишла на една страна, а парите и собствеността на друга. Дядото бе от страната на собствеността. В алманасите се проследяваха само титулуваните особи, но все пак връзката бе достатъчно близка, за да си заслужи включването. Така че там пишеше: Ейнджълфийлд Джордж, дата на раждане, резиденция Ейнджълфийлд Хаус в Оксфордшир; женен за Матилд Моние от Реймс, Франция; един син, Чарли. Проследявайки името му в алманасите от по-късни години, едно десетилетие по-нататък открих добавка: син Чарли и дъщеря Изабел. След още малко прелистване на страниците намерих потвърждение за смъртта на Джордж Ейнджълфийлд и след като я потърсих като Марч, Роланд, открих и сватбата на Изабел.

За момент ми стана смешно — бях изминала целия път до Йоркшир, за да чуя историята на мис Уинтър, когато през цялото време тя е била тук, в алманасите. Но тогава се замислих — какво доказваше тази следа? Единствено и само, че хора като Джордж и Матилд и техните деца Чарли и Изабел са съществували. Нямаше нищо, което да докаже, че мис Уинтър не бе открила тези хора по същия начин като мен, чрез ровене в книгите. Тези справочници можеха да бъдат намерени навсякъде в библиотеките. Всеки, който искаше, можеше да ги прегледа. Защо тя да не е изкопала имената и датите и да не е скалъпила около тях една история за свое собствено забавление?

Покрай съмненията имах и още един проблем. Роланд Марч бе умрял и с неговата смърт следата за Изабел се губеше. Светът на алманасите беше странен. В реалния свят семействата, фамилиите се разклоняваха като дървета, кръвта, смесена чрез браковете, преминаваше от едно поколение в друго, създавайки още по-широка мрежа от връзки. Титлите, от друга страна, преминаваха от един човек на друг и това бе онази тясна, линейна прогресия, която алманахът обичаше да осветлява. От всяка страна на линията на титлата стояха няколко по-малки братя, племенници, братовчеди, които бяха достатъчно близо, че да попаднат в обсега на справочника. Това бяха мъже, които са могли да бъдат лордове и баронети. И въпреки че не бе казано, това бяха мъже, които все още можеха да станат такива, ако се случеше някаква трагедия или основната линия на титлата бъдеше прекъсната. Но след няколко разклонения на родословното дърво имената изпадаха и се стопяваха. Никакви комбинации от корабокрушение, чума и земетресение не бяха достатъчно могъщи, за да издигнат тези трети братовчеди до титлата. Алманахът имаше своите ограничения. Така беше и с Изабел. Тя беше жена; децата й бяха момичета; съпругът й (той не беше лорд) беше мъртъв; баща й (също не беше лорд) беше мъртъв. Ето защо алманахът я отрязваше и нейните бебета изчезваха, отплуваха някъде встрани; тя и те попадаха в огромния океан от обикновени люде, чиито раждане, смърт и сватби, както и техните любови, страхове и предпочитания за закуска, са прекалено незначителни, че да заслужат съхраняване за паметта на поколенията.

Чарли обаче беше мъж. Алманахът можеше да се протегне (просто ей така) и да го включи в себе си, макар че незначителността вече хвърляше своята сянка върху него. Информацията беше оскъдна. Име: Чарли Ейнджълфийлд. Роден еди-кога си. Живял в Ейнджълфийлд Хаус. Неженен. Не бе умрял. От гледна точка на алманаха тази информация бе достатъчна и задоволителна.

Вземах том след том и откривах отново и отново същия само загатнат полуживот. С всеки нов том си мислех: това ще да е годината, когато ще го изхвърлят. Но с всяка следваща година той продължаваше да присъства в алманаха — все още Чарли Ейнджълфийлд, все още в Ейнджълфийлд Хаус и все още ерген. Отново си помислих за онова, което мис Уинтър ми бе казала за Чарли и за сестра му, и хапейки устни, мислех какво означаваше неговото ергенство.