Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

Тя направи пауза, сякаш да преодолее някаква пречка дълбоко в себе си. После бавно, с равен тон, без всякаква интонация произнесе името, сякаш беше дума на чужд, непознат език, който никога не беше й се случвало да изучава.

— Това име беше Аделин Марч.

Сякаш да предотврати дори минималната вибрация, която името щеше да произведе във въздуха, тя продължи хапливо.

— Надявам се, че няма да ме питате за датата ми на раждане. Аз съм на възраст, когато е de rigueur 11 11 Строго задължително (фр.) — Б.пр. тя да бъде забравена.

— Мога да мина и без нея, стига да ми кажете къде сте родена.

Мис Уинтър раздразнено въздъхна.

— Бих могла да ви кажа нещо много по-добро само ако ми позволите да го разкажа по моя си начин.

— Не, имаме уговорка. Три факта, които могат да бъдат проверени в публичните регистри.

Тя сви устни.

— Добре. В тях ще намерите записано, че Аделин Марч е родена в болницата „Свети Бартоломю“, Лондон. Трудно бих могла да дам някакви гаранции за верността на този детайл. Макар да съм изключителна личност, не съм чак толкова изключителна, че да помня собственото си раждане.

Записах си в бележника.

Сега беше ред на третия въпрос. Трябва да призная, че нямах приготвен трети въпрос. Тя не искаше да ми каже годините си, а аз не се нуждаех от датата й на раждане. Като знаех дългогодишното й творчество и датата на първата й книга, не можеше да е на по-малко от седемдесет и три — седемдесет и четири, а съдейки по външния й вид, колкото и да бе променен от болест и грим, не можеше да е на повече от осемдесет. Но неточността нямаше значение; с името и мястото на раждане можех да открия датата и сама. Вече имах информацията, която трябваше да потвърдя — че личност на име Аделин Марч действително съществува. Какво да питам? Бих искала да чуя как мис Уинтър разказва една приказка, затова, когато ми се предостави случай да разиграя своя трети въпрос като коз, аз се хванах здраво за тази възможност.

— Кажете ми — започнах бавно и внимателно. В приказките за магьосници винаги става така, че при третото желание всичко, което е било спечелено с преодоляване на безброй опасности, изчезва завинаги. — Кажете ми нещо, което ви се е случило в дните преди да промените името си, за което има запис в обществените регистри — като например някакъв успех в училище, мислех си аз. Спортни постижения. Онези дребни триумфи, които се записват за гордите родители и за потомството.

В мълчанието, което последва, мис Уинтър сякаш притегли цялата си външна същност навътре към сърцевината; пред изумените ми очи тя успя да се отдели от себе си и аз започнах да разбирам защо по-рано бях пропуснала да я видя. Просто бях наблюдавала черупката, учудена от невъзможността да разбера какво става под повърхността.

И тогава тя се появи пред мен, сякаш изплува.

— Знаете ли защо книгите ми са толкова успешни?

— Поради много причини, предполагам.

— Вероятно. Но главно защото имат начало, среда и край. Правилно подредени. Разбира се, всички приказки имат начало, среда и край; важното е да ги поставиш на точните им места. Ето защо хората харесват моите книги.

Тя въздъхна и размърда ръцете си.

— Ще отговоря на въпроса ви. Ще ви разкажа нещо за себе си, което се случи, преди да стана писателка, и което промени живота ми. При това от него са останали следи. Има записани факти. То е най-важното нещо, което някога ми се е случвало. Но не очаквах, че ще се окажа в положение да ви го разкажа толкова рано, в самото начало. Ще трябва да наруша едно от моите правила. Ще трябва да ви разкажа края на моята история, преди да съм ви разказала началото.

— Краят на вашата история? Как е възможно това, ако се е случило, преди да започнете да пишете?

— Много просто. Защото моята история — моята лична история свърши, преди да започна да пиша. Разказването на приказки беше само начин за запълване на времето, след като всичко приключи.

Чаках, а тя си пое дъх като шахматист, който открива, че най-важната му фигура е поставена в ъгъла.

— По-скоро не бих ви я разказала. Но обещах, нали? Правилото на числото три. То е неизбежно. Магьосникът би могъл да помоли момчето да не изпълнява третото му желание, защото знае, че това ще бъде катастрофа за него, но момчето ще трябва да има трето желание и магьосникът е длъжен да го изпълни, защото така е според законите на приказката. Вие ме помолихте да кажа истината за три неща и аз трябва да го направя заради правилото. Позволете ми обаче първо да ви поискам нещо в замяна.