Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

Чувам шум от долния етаж. Вероятно момичетата са открили катинара, с който заключих вратата на килера за провизии. Ще бъдат ядосани и объркани, но как иначе да ги науча, че трябва да спазват часовете за хранене? А без точни часове за хранене как може да бъде възстановен редът?

Утре ще започна с почистването на тази спалня. Тази вечер забърсах праха с мокра кърпа и бях изкушена да почистя и пода, но се отказах. Така или иначе утре ще бъде необходимо да го направя отново, след като изтъркам стените и сваля завесите, които са натежали от прах. Така че тази вечер ще спя в мръсотията, но утре стаята ще бъде чисто нова. Това ще бъде добро начало. Защото аз имам намерение да възстановя реда и дисциплината в тази къща, а за да успея, първо трябва да си осигуря чиста стая, в която да мисля. Никой не може да мисли ясно и да постигне напредък, ако не е заобиколен от ред и чистота.

Близнаците плачат в коридора. Време е да се срещна с тях.

Толкова съм заета с организацията на къщата, че напоследък имам съвсем малко време за моя дневник, но е важно да записвам наблюденията си и разработването на методите ми.

С Емелин постигнах голям напредък и опитът ми с нея напълно отговаря на образците на поведение, който съм наблюдавала при други трудни деца. Тя не е, поне така мисля, толкова разстроена и объркана, както ми бе съобщено, и с моя помощ и под моето влияние ще стане добро дете. Чувствителна и устойчива е, научи се да цени предимствата и ползата от хигиената, храни се с апетит и може да бъде накарана да спазва инструкциите посредством внимателно и нежно придумване и обещания за малки награди и гощавки. Скоро ще започне да разбира, че добротата се възнаграждава чрез отдаване на почит към другите и тогава ще бъда в състояние да намаля случаите на подкупване. Тя никога няма да стане по-умна, но аз знам докъде се простират границите на моите методи. Каквито и таланти да имам, мога само да развия онова, което имам налице.

Доволна съм от работата си върху Емелин.

Сестра й обаче е много по-труден случай. Подобно насилие съм виждала и преди и не съм толкова шокирана, че Аделин мисли единствено чрез разрушителните си инстинкти. Обаче съм поразена от нещо: при други деца деструктивността, желанието за разрушаване, главно е страничен ефект от яростта, но не е основна цел. Актът на насилие, както съм го наблюдавала при други мои питомци, най-често се изразява само в случайно повреждане на собственост или нараняване на хора. Случаят на Аделин не отговаря на този модел. Някои неща видях с очите си, други ми бяха разказани, но, изглежда, при всички случаи разрушаването е било единственият мотив на Аделин, а яростта е нещо, което сама нищи и подклажда в себе си, за да си създаде енергията да руши. Защото тя е едно слабо малко същество, само кожа и кости, и се храни с трошици. Госпожа Дюн ми разказа за един инцидент в градината, когато Аделин е повредила много тисови дървета. Колко жалко, ако това е истина! Вижда се, че градината наистина е била много красива. Тя може да се оправи, но Джон е загубил желание и влечение за работа. Ще намеря време и начин да възвърна гордостта му. Ще бъде много полезно за външния вид и атмосферата в тази къща, ако той отново открие щастие в работата си и градината отново бъде сложена в ред.

Като пиша за Джон и градината, се сещам — трябва да говоря с него за момчето. Когато днес минах през учебната стая, случайно приближих до прозореца. Навън валеше и аз исках да го затворя. Рамката му вече почти се бе разпаднала. Ако не бях почти допряла носа си в стъклото, съмнявам се, че щях да го забележа. Но то беше там: едно момче, свито в цветната леха, което скубеше плевелите. Носеше мъжки панталони, срязани до глезените и захванати със скоби. Шапка с широка козирка криеше лицето му в сянка, така че не успях да получа ясна представа за възрастта му, макар че можеше да бъде на 11 или 12 години. Знам, че в селските райони е обичайна практика децата да помагат в земеделската работа, макар да мислех, че те по-скоро работят във фермите. Разбира се, че оценявам предимствата от това да се научат на труд в ранни години, но не обичам да виждам, което и да е дете извън училище по време на учебни занятия. Ще говоря с Джон за необходимостта по това време момчето да е в училище.

Но да се върна на темата за насилието на Аделин спрямо сестра й. Ревност и гняв между роднини е нещо обикновено, а при близнаците съперничеството често пъти е много по-силно. С времето ще бъда в състояние да намаля агресията, но междувременно е необходимо да проявявам постоянна бдителност, за да бъде предпазена Емелин от набезите на Аделин, а това ще намали темпото на развитие в положителна посока по другите фронтове, което е жалко. Все още не мога да разбера защо самата Емелин позволява да бъде бита (да й бъде дърпана косата и да бъде преследвана с машата от камината, в която Аделин носи горещи въглени). Тя е два пъти по-голяма и по-едра от сестра си и би могла да се защити много по-енергично. Вероятно е свикнала на ударите на сестра си, свикнала е да бъде малтретирана и бита; тя е една чувствителна, нежна и привързана душа.