Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

Разпитах за семейството на бащата — въпреки че господин Марч бе починал отдавна, още когато децата са били бебета, и те никога не са го познавали, все пак неговата кръв беше и тяхна и естествено имаше влияние върху природата им. Госпожа Дюн не бе в състояние да ми каже много. Вместо това започна една серия от пикантни подробности за майката и чичото, които, ако трябваше да чета между редовете (а тя имаше точно това предвид, сигурна съм), съдържаха намек за нещо скандално… Разбира се, онова, за което намекваше, бе малко вероятно, поне в консервативна Англия, и подозирам, че жената си фантазираше. Въображението е здравословно нещо и много големи научни открития не биха могли да бъдат направени без него, но то трябва да е безвредно и безобидно, когато става дума за сериозни неща, ако искаме да доведе до нещо. Оставено да върви по своя си собствен път, понякога то води до глупост. Вероятно възрастта бе причина мисълта й да блуждае, защото тя изглеждаше добра душа и в никакъв случай не бе от хората, които си измислят сплетни и клюки. Във всеки случай категорично отхвърлих темата за кръвосмешение.

Докато пиша това, чувам шумове извън стаята ми. Момичетата са излезли от скривалището си и се промъкват из къщата. Като им се позволява да се държат така, не им се прави никаква услуга. Те ще имат огромна полза от режим, от хигиената и дисциплината, които имам намерение да въведа в къщата. Няма да отида при тях. Без съмнение те ще ме очакват, а това напълно отговаря на моите цели — да ги объркам на този етап.

Госпожа Дюн ми показа стаите на долния етаж. Навсякъде е неописуемо мръсно, всички повърхности са покрити с дебел слой прах, а завесите висят като дрипи, макар че тя сигурно не ги вижда и си мисли, че са такива, каквито са били преди години, по времето на бабата на близначките, когато тук е било пълно с прислуга. Има пиано, което най-вероятно е в безнадеждно състояние, но ще видя какво може да се направи. Има и библиотека, но трябва да се избърше дебелият слой прах, за да стане ясно какво има по рафтовете. Другите етажи разгледах сама, защото не исках госпожа Дюн да изкачва толкова много стълби. На първия етаж дочух боричкане, шепот и приглушен смях. Бях открила моите питомци. Те бяха заключили вратата и когато се опитах да отворя, се смълчаха. Извиках имената им само веднъж, после ги оставих. Имам си основно правило — да не преследвам питомците си, а да ги накарам сами да дойдат при мен.

Стаите на втория етаж бяха в най-ужасно състояние. Мръсни, но това трябваше да го очаквам. Дъждовната вода минаваше направо през покрива (нещо, което също очаквах) и върху някои дъски на пода имаше плесен. Това е много нездравословна среда, в която децата не бива да растат. На пода липсваха много дъски, които като че ли са били махнати нарочно. Трябва да се видя с господин Ейнджълфийлд във връзка с поправката им. Ще му подчертая, че някой може да падне долу и да се пребие или най-малкото да си навехне крака. Всички панти се нуждаеха от смазване, а рамките на вратите бяха изкривени. Където и да отидех, бях преследвана от скърцане на врати, люлеещи се на пантите си, от пукане на дъски на пода и от течение, което кара завесите да се люлеят, макар че човек не можеше да каже откъде точно духа.

Побързах да се върна в кухнята. Госпожа Дюн бе приготвила вечеря, но аз нямах намерение да ям храна, сготвена в тенджера, която бе толкова отблъскваща, като онези, които вече бях видяла. Накарах я да се заеме с огромния куп за миене (след като подложих мивката на най-ожесточеното търкане, каквото тя не бе виждала от десетилетие) и не свалих очи от нея, докато го правеше. Тя свърши каквото можа.

Момичетата не дойдоха да ядат. Извиках ги само веднъж. Госпожа Дюн искаше да отиде и да ги моли, но аз й казах, че имам свои методи и тя трябва да бъде на моя страна.

Докторът дойде за вечеря. Както можеше да се очаква, главата на къщата не се появи. Помислих си, че докторът щеше да се засегне от това, но той очевидно го намираше за съвсем нормално. Така че бяхме само двамата, а госпожа Дюн направи всичко възможно да остане на масата, но не получи голяма помощ от мен.

Докторът е интелигентен и възпитан човек. Очевидно изпитва искрено желание да види подобрение у близначките и е бил основният двигател за моето пристигане в Ейнджълфийлд. Той ми обясни подробно трудностите, с които вероятно ще се сблъскам, и аз го слушах с най-голямата учтивост и внимание, на които бях способна. Всяка гувернантка след няколкото часа, които аз бях прекарала в тази къща, щеше да има пълна и ясна представа за работата, която я очаква. Но той е мъж и поради това не може да види колко уморително и досадно е да обясняваш подробно на някого нещо, което той вече отлично е видял и разбрал. Моето неспокойно мърдане на стола и леката острота на един или два от отговорите ми напълно убягнаха от вниманието му и аз се страхувам, че неговата енергия и аналитични умения не съответстват на способността му за наблюдение. Не го критикувам за това, че очаква всеки, когото срещне, да бъде по-малко способен от него самия. Тъй като е умен мъж и дори повече от това, сигурно се чувства като голяма риба в малко езерце. Възприел е скромно държане, но аз мога да проникна достатъчно лесно в него, защото съм била отвратена по точно същия начин. Обаче ще се нуждая от неговата подкрепа за начинанието, което ще предприема, и ще направя всичко възможно да го превърна в мой съюзник въпреки недостатъците му.