Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

Точно това ми причиняваше най-големите трудности. Беше ясно, че е ръкопис и че е написан от Хестър. Виждаха се нейните твърди възходящи чертички, балансираните нежни пръстенчета, спокойните наклони, икономичните разстояния между думите. Но думите бяха размазани и избелели. Това „л“ ли беше или „т“? Тази крива от „а“ ли е или от „е“? Или може би „с“? Дали това словосъчетание трябва да се чете като „влюбен“ или като „загубен“?

Оказа се истинска загадка. Впоследствие направих препис на дневника, но в този ден, в претъпкания празничен влак нямах търпение да извадя молив и бележник. Свих се на мястото си до прозореца с нос, забит в страниците, отдавайки се изцяло на тежката работа по дешифрирането. Първоначално разчитах една дума по три различни начина, но след това, когато се потопих в течението на мисълта й, думите започнаха да се появяват сами, сякаш искаха да ме посрещнат и да възнаградят моите усилия с щедро саморазкриване. В този влак, един ден преди Коледа, Хестър оживя.

Няма да изпитвам вашето търпение, като възпроизвеждам дневника й такъв, какъвто беше: на части и повреден. В духа на самата Хестър закърпих и подредих нещата, прогоних хаоса и бъркотията. Заместих съмнението с яснота, сенките с прозрачност. Може да съм сложила в нейните страници думи, които тя никога не е писала, но мога да се закълна, че ако съм направила грешки, те са съвсем дребни; внимавах много, оглеждах от всички страни, докато не се уверях, че съм разгадала оригиналния текст.

Тук няма да ви предложа целия дневник, само редактирана подборка от пасажи. Изборът ми бе продиктуван първо от въпросите за релевантност на моята цел, а именно да разкажа историята на мис Уинтър. И второ, от желанието ми да дам вярна представа за живота на Хестър в Ейнджълфийлд.

„Погледната отдалеч, Ейнджълфийлд Хаус е съвсем прилична къща, въпреки че е обърната и гледа в неправилна посока, а прозорците са зле позиционирани. Но приближавайки се, човек вижда разрухата й — части от каменния градеж са опасно остарели вследствие влиянието на времето, рамките на прозорците са изгнили. Изглежда, част от покрива е повредена от буря. Ще трябва да проверя подробно състоянието на таваните в таванските стаи.

На вратата ме посрещна икономката. Въпреки че направи опит да го скрие, веднага разбрах, че жената има трудности със зрението и слуха. Като се има предвид възрастта й, това не е изненада. То също така обяснява и неописуемата мръсотия, в която се намира къщата — но предполагам, че семейство Ейнджълфийлд не иска да я изгони, след като цял живот е слугувала тук. Мога да оправдая тяхната лоялност, макар че не виждам защо да не може чифт по-млади и силни ръце да й окажат помощ.

Госпожа Дюн ми обясни всичко за домакинството.

Семейството живеело тук от години с възможно най-малък брой прислуга. Каква е причината, все още не мога да разбера, но онова, което научих, е, че освен семейството, тук работят и живеят само госпожа Дюн и един градинар на име Джон Дигенс. В еленовия парк наистина има елени (макар че вече никой не ловува), но човекът, който се грижи за тях, никога не идва в къщата; той получава инструкциите си от същия адвокат, който ме нае, и който действа като управител на имота, доколкото изобщо съществува някакво управление. Всъщност госпожа Дюн е тази, която се оправя с ежедневните финанси на домакинството. Изказах предположение, че Чарли Ейнджълфийлд вероятно преглежда счетоводните книгите и фактури всяка седмица, но госпожа Дюн се разсмя и попита дали си мисля, че има очи да прави сметки на книга. Не мога да се отърва от мисълта, че това е много странно. Не защото смятам, че на госпожа Дюн не може да се вярва. От онова, което видях, тя създава впечатление на добросърдечна, искрена и честна жена и аз се надявам, че когато я опозная по-добре, ще бъда в състояние да припиша нейната сдържаност на глухотата й. Отбелязах си да покажа на господин Ейнджълфийлд предимството да се поддържат точни сметки и мисля, че мога да му предложа да се заема сама с тази работа, ако той е прекалено зает.

Размишлявайки върху всичко това, смятам, че е време да се срещна с моя работодател, и бях силно изненадана, когато госпожа Дюн ми каза, че той прекарва дните си в старото детско крило и няма навик да го напуска. След куп въпроси най-накрая се убедих, че той страда от някакъв вид разстройство на мисълта. Колко жалко! Има ли нещо по-тъжно от мозък, чиито нормални функции са били увредени?

Госпожа Дюн ми предложи чай (който от учтивост се престорих, че пия, но без да ме види, го изхвърлих в мивката, защото не бях сигурна доколко е чиста чашата, след като видях състоянието на кухнята) и ми разказа малко за себе си. Тя е на осемдесет години, никога не се е омъжвала и е живяла тук през целия си живот. Съвсем естествено нашият разговор премина към семейството. Госпожа Дюн познаваше майката на близначките от съвсем малко момиченце. Тя ме увери в онова, което вече бях разбрала: че неотдавнашното отвеждане на майката в приют за душевноболни бе ускорило моето наемане. Тя също така ми предостави толкова изопачено описание на събитията, които са ускорили задържането на майката, че не можах да разбера дали жената е атакувала съпругата на доктора с цигулката или не. Това всъщност няма голямо значение: беше ясно, че в семейството има случаи на нарушения на мозъчната дейност и аз трябва да призная, че когато разбрах това, сърцето ми заби бързо. Какво е удовлетворението на една гувернантка, ако трябва да даде насока на мислене, което вече си тече по чисти и гладки коловози? Какво е предизвикателството да се поддържа мисленето у деца, чиито мозъци са чисти и в добро състояние? Не само бях готова за тази работа. Бях прекарала години, копнеейки точно за нея! Тук най-накрая щях да намеря доказателства и да открия какво и колко струват методите ми!