Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

Не можех да понеса мисълта за това. И все пак как да не мисля? Забелязвайки оредяването на косата на Джон, забелязах също и дълбоките бразди, издълбани в земята от краката на стълбата, когато се е наклонила под него. Други следи нямаше. Чакълът не е пясък или сняг, нито дори прясно разкопана почва. Той не задържа следи от стъпки. Никаква следа, която да подскаже как някой е дошъл, как може би се е размотавал в основата на стълбата, как, когато е приключил онова, за което е дошъл, бавно се е отдалечил. От всичко, което чакълът можеше да ми каже, заключението бе, че сигурно е бил призрак. Дух.

Всичко беше студено. Чакълът, ръката на Джон, сърцето ми.

Изправих се и го оставих, без да погледна назад. Заобиколих къщата до кухненската градинка. Момчето все още беше там; бе оставил греблото и метлата встрани. Когато ме видя да приближавам, спря и ме загледа. И когато спрях (Не припадай! Не припадай! — наредих строго на себе си), то изтича към мен, за да ме хване. Гледах го, сякаш идеше от много, много далеч. Но не припаднах. Не съвсем. Вместо това почувствах един глас да се надига дълбоко в мен. Думите, които не избрах да кажа, сами намериха пътя си към моето свито на възел гърло.

— Защо никой не ми помага?

Момчето ме сграбчи под мишниците; аз се отпуснах върху него; то ме положи внимателно на тревата.

— Аз ще ти помогна — каза то. — Аз.

Със смъртта на Джон-да-диг, която все още беше съвсем ясна в паметта ми, със спомена за лицето на мис Уинтър, опустошено от загубата, все още доминиращо в мисълта ми, едва не пропуснах писмото, което ме очакваше в стаята.

Отворих го едва когато записах разказа.

„Скъпа госпожице Лий,

След цялата помощ, която вашият баща ми е оказвал през годините, мога да кажа, че ще бъда щастлив, ако съм в състояние да направя нещо малко в услуга на дъщеря му.

Моите първоначални проучвания в Обединеното кралство не ми разкриха нищо за това, къде е била госпожица Хестър Бъроу след периода, през който е работила в Ейнджълфийлд. Открих известен брой документи, свързани с живота й преди този период, и съставих доклад, който след няколко седмици ще бъде на ваше разположение.

Проучванията ми в никакъв случай не са приключили. Все още не съм изчерпал изследването на италианската връзка и е повече от вероятно да изникнат някакви подробности от по-ранните години, които да хвърлят нова светлина върху него.

Не се отчайвайте! Ако вашата гувернантка може да бъде открита, аз ще я намеря.

Сложих писмото в чекмеджето, сетне взех палтото и ръкавиците си.

— Хайде тогава, да вървим — казах на котарака Шадоу.

Той ме последва по стълбите, излязохме навън и тръгнахме покрай къщата. Тук и там покрай стената бяха поникнали храсти, което караше пътеката да криволичи. Тя неусетно се отдалечаваше и водеше към примамващата, прилична на лабиринт градина. Устоях да не тръгна по нея и продължих направо. Да държа стената на къщата винаги от лявата си страна, означаваше да се промъквам под все по-разширяващия се храсталак от гъсто обрасли стари храсти. Чепатите им клонки закачаха глезените ми, посягаха към лицето ми и трябваше да завия шала върху него, за да не го одраскат. Котаракът ме придружи, сетне спря, уплашен от гъстотата на дивия пущинак.

Аз обаче продължих. И не след дълго открих онова, което търсех. Един прозорец, почти целият покрит с бръшлян, и толкова гъсти вечнозелени листа между него и градината, че блещукането на светлината трудно можеше да бъде забелязана.

Точно зад прозореца, на една маса, седеше сестрата на мис Уинтър. Срещу нея седеше Джудит. Тя подаваше пълни лъжици супа и ги пъхаше между закърпените устни, които приличаха на сурова рана. Неочаквано лъжицата замръзна на половината път между купата и устата; Джудит спря и погледна право към мен. Тя не можеше да ме види зад гъстия бръшлян, но сигурно бе почувствала присъствието ми. След минута отново се обърна и продължи. Но не и преди да забележа нещо странно в лъжицата. Тя беше сребърна с едно сложно гравирано А във формата на стилизиран ангел върху дръжката.

Бях виждала същата лъжица и преди. А. Ангел. Ейнджълфийлд 24 24 Ангелско поле (англ.) — Б.пр. . Емелин имаше същата лъжица като Аурелиус.

Придържайки се близо до стената и със заплетени в косата ми клони, аз успях да се провра през къпинака. Котаракът ме следваше, докато почистих парченцата счупени клонки и мъртви листа от ръкавите и раменете си.

— Искаш ли да влезем вътре? — предложих му и той бе повече от щастлив да се съгласи.