Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Фалшификат, който не важи пред съда! — обади се Ишигура.

Никой не го чу. Всички бяха зяпнали монитора. Челюстта на Ричмънд провисна.

— Господи! — възкликна той.

— Никой съд няма да признае този монтаж за доказателство. Вие само целите да компрометирате…

Изведнъж маската му падна. Чак сега бе забелязал, че столът на Ивабучи е празен.

Погледът на убиеца се стрелна към другия край на масата.

Столът на Морияма също бе празен.

Нямаше го Ширай.

Както и Йошида.

Очите на Ишигура станаха почти кръгли. Той зяпна смаяно Конър. После кимна, издаде някакъв гъргорещ звук и рязко се изправи.

— Няма да гледам тези глупости. Когато приключите с цирка, капитане, елате да поговорим. Ще ви чакам отвън. Мачигайнаку — процеди японецът, запали цигара и излезе на терасата, като затвори вратата след себе си.

Понечих да го последвам, но Конър едва доловимо поклати глава.

Наблюдавах през стъклото Ишигура, който се бе облегнал на парапета и пушеше, обърнал лице към слънцето. После ни изгледа, поклати тъжно глава и прекрачи парапета.

В залата всички продължаваха да гледат записа. Една юристка от американската група затвори с трясък дипломатическото си куфарче и напусна помещението. Другите останаха по местата си.

Най-сетне касетата свърши.

Никой не продума. Само лекият ветрец премести няколко листа по масата.

Погледнах към терасата.

Беше празна.

Когато стигнахме до парапета, отдолу вече се чуваха сирените.

На улицата въздухът бе прашен. Разнасяше се оглушителен тътен от пневматични чукове. Накамото издигаха пристройка. Работата беше в разгара си. Колона от циментовози бе спряла до тротоара. Проправих си път през тълпата японци в сини костюми и надникнах в изкопа.

Ишигура бе паднал върху прясно излята плоча. Само главата и едната му ръка се показваха от течния бетон. По сивата повърхност пълзяха ручейчета кръв. Работници в сини комбинезони се опитваха без особен успех да извадят трупа с помощта на въжета и дълги лостове. Най-сетне един от строителите нахлузи високи гумени ботуши и нагази в бетона. Но се оказа, че сам трудно ще измъкне Ишигура. Наложи се да го последват още неколцина.

Нашите хора, детективите Фред Пери и Боб Улф, вече бяха пристигнали. Улф ни забеляза и се насочи към нас с тефтер в ръка. Опита се да надвика пневматичните чукове.

— Пийт, знаеш ли нещо за тоя случай? — кресна той.

— Да — отвърнах аз.

— Как се казва умрелият?

— Касагуро Ишигура.

— Я ми го издиктувай буква по буква — намръщи се Улф.

Опитах се, но шумът бе оглушителен. Накрая извадих от джоба си визитната картичка на убиеца и я подадох на колегата.

— Тоя ли е?

— Ъхъ.

— Откъде му имаш визитката?

— Това е дълга история, но е добре да знаеш, че е обвинен в убийство.

— Като извадим трупа, ще поговорим — рече Улф.

— Окей.

Наложи се да го измъкнат с кран. Натежалото от цимент тяло на Ишигура се издигна над главата ми.

Тежки сиви капки изтрополиха по табелата, захвърлена пред краката ми. На нея с големи букви бе написано:

СТРОИТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НАКАМОТО

ГРАДИМ НОВО БЪДЕЩЕ

МОЛЯ, ИЗВИНЕТЕ НИ ЗА НЕУДОБСТВАТА, ПРИЧИНЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРОИТЕЛНИТЕ РАБОТИ

Останахме още час на строителната площадка, докато приключат формалностите. Началникът каза, че искал веднага отчета ни за случая, затова се наложи да се върнем в сградата на управлението и да писателстваме.

Чак към четири успяхме да се измъкнем от службата и прескочихме до близкото кафене.

— Защо му е трябвало на Ишигура да убива девойчето?

— Това не е съвсем ясно — въздъхна Конър. — Аз виждам нещата така: Еди през цялото време е отстоявал интересите на бащината си кайша. Той от години е осигурявал момичета за видни личности, дошли на посещение в Лос Анджелис. Това не е било проблем за светски човек като него. Познавал е всички хубави мацки от този сорт, а конгресмените тъкмо такива са търсели. Еди пък е търсел контакти с конгресмените. Изведнъж покрай Черил му се е открила невероятна възможност да оказва влияние върху сенатора Мортън, председател на комисията по финансите. Мортън е хлътнал по девойчето, но навреме се е осъзнал и се е опитал да скъса с нея. Ала Еди е продължил да я изпраща по дирите му с частни самолети. Устройвал им е уж случайни срещи и всячески се е стремял да възроди връзката им. Еди също е харесвал Черил. Следобеда преди смъртта й той е правил любов с нея. Еди я е накарал да се появи на приема, защото е знаел, че Мортън ще бъде там. Нашият плейбой се е мъчел чрез сенатора да осуети продажбата на Майкро Кон. Между другото, когато гледахме заснетото от телевизионния екип, ни се счу, че той казва на Черил „не се смей“. А всъщност е произнесъл думата „ничибей“, която означава „японо-американски отношения“. Не вярвам Еди да е предполагал какво ще се разиграе на четирийсет и шестия етаж. Просто е искал да срещне двамата любовници. Не е очаквал, че Мортън и Черил ще се качат горе. Вероятно някой от Накамото е подхвърлил тази идея по време на партито. И то поради простата причина че на четирийсет и шестия има спалня, която шефовете понякога използват, за да си починат.