Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Погледнах Конър.

— Само стой и наблюдавай — спря ме той.

Изминаха няколко минути. После млад японец прекоси тичешком централното помещение и влезе в заседателната зала. Там забави крачка и уж спокойно стигна до другия край на масата, където седеше достолепен мъж с прошарена коса. Младежът се наведе и му пошушна нещо.

— Онзи възрастният е Ивабучи — обясни ми Конър.

— Какъв е той?

— Шеф на цялата американска структура на Накамото. Седалището му е в Ню Йорк.

Ивабучи отпрати с кимване младия служител и се надигна. Вестоносецът му придържаше стола. Големият бос мина покрай редицата насядали японци. Пътьом докосна един от тях по рамото и излезе. След минута онзи също стана и го последва навън, на терасата откъм заседателната зала.

— Морияма, шеф на лосанджелиския клон на фирмата — продължи да ми ги представя моят колега.

Двамата стояха, облегнати на парапета, и пушеха. Към тях се присъедини и младежът и започна бързо да им говори нещо, като непрекъснато кимаше. Старшият го изслуша внимателно, после го загърби и се загледа в околните небостъргачи. Подчиненият бе замръзнал в стойка „мирно“ и търпеливо чакаше шефът да премисли чутото.

След минута Ивабучи се обърна към младежа и му каза нещо. Вестоносецът се поклони и се върна в залата. Приближи се до един мустакат чернокос японец и му прошепна няколко думи.

— Ширай — пак се обади Конър. — Той завежда финансите.

Ширай стана, но не отиде на терасата, а мина през централното помещение и хлътна в някакъв кабинет в противоположния край на етажа.

Младежът привика по същия начин още един от японската група. Познах го. Това беше Йошида, шефът на Акай Сирамикс. И той се изсули от залата.

— Какво се разиграва тук? — недоумявах аз.

— Дистанцират се — рече Конър. — Не искат да присъстват на ареста.

Погледнах към терасата. Двамата японци спокойно вървяха към една врата в края й.

— Какво чакаме?

— Имай търпение, кохай.

Преговорите продължаваха. В централното помещение Йошида придърпа към себе си младия служител и му пошушна нещо.

Онзи се върна в заседателната зала.

— Я виж ти! — промълви Конър.

Този път вестоносецът се наведе над ухото на Ричмънд. Юристът беше с гръб към нас и не виждах лицето му, но забелязах как целият потръпна. После американецът отвърна нещо на япончето. То кимна и излезе.

Ричмънд поклати глава, наведе се над папката пред себе си и подаде на Ишигура някаква бележка.

— Наш ред е — подкани ме Конър, показа на секретарката значката си и бързо закрачи към залата.

Млад американец се бе изправил и тъкмо казваше:

— Да преминем към точка трета. Общият размер на капиталите е…

Конър нахълта в залата. Аз го следвах по петите.

Ишигура ни изгледа. Нямаше вид на учуден. Лицето му бе като маска.

— Добър ден, господа — поздрави моят спътник.

— Вижте, в момента имаме важно съвещание. Не бихте ли изчакали… — мазно подхвана Ричмънд.

— Господин Ишигура, арестувам ви по обвинение в убийството на Черил Лин Остин — прекъсна го Конър и издекламира правата на задържания.

Ишигура го изслуша, без да помръдне. Само го гледаше втренчено. Останалите мълчаха. Не се чуваше нито звук. Обстановката ми заприлича на натюрморт.

— Това е абсурдно! — обади се Ишигура от мястото си.

— Господин Ишигура, станете! — изкомандва Конър.

— Дано не грешите — кротко се намеси Ричмънд.

— Знам си правата, господа — добави убиецът.

— Станете, господин Ишигура!

Онзи не помръдна. Димът от цигарата се виеше пред лицето му.

Възцари се продължителна тишина.

Най-сетне Конър се обърна към мен:

— Пусни им записа.

На една от стените в залата бе монтирана видеоапаратура. Намерих магнетофон, подобен на този, който вече бяхме използвали, и заредих касетата. Натиснах съответното копче, но на големия екран нищо не се появи. Опитах други клавиши, ала без резултат.

Отнейде изникна японска секретарка, която очевидно до момента бе стенографирала преговорите. Като се кланяше извинително, тя пусна уредбата, удари още един поклон и изчезна.

— Благодаря ви — казах й аз на изпроводяк.

На екрана изплува картина. Въпреки яркото слънце тя се виждаше съвсем ясно. Записът тръгна от мястото, където Ишигура влиза в залата и сграбчва Черил за шията.

— Какво е това? — попита Ричмънд.

— Фалшификат! — изсъска Ишигура. — Записът е подправен!

— Това, което виждате, е заснето от охранителните камери на Накамото в четвъртък вечерта тук, на четирийсет и шестия етаж — поясни Конър.