Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Предпазливо тръгнах надолу по стълбите.

На площадката на втория етаж нямаше никой. Продължих да слизам. Зад една от вратите чух приглушен смях от телевизионно предаване. Някакъв глас каза: „Какво ви се случи, когато за пръв път отидохте на среща с гадже?“.

Стигнах до приземието. Входът на блока ни е от стъкло. Навън виждах само паркирани коли на съседи, един храст и част от морава. Автомобилите на японците бяха някъде вляво.

Спрях. Поех дълбоко дъх. Сърцето ми туптеше силно. Не ми се излизаше, но не знаех как по друг начин да ги задържа по-надалеч от дъщеря ми. За да не й се случи…

Озовах се навън в нощта.

Потръпнах, когато студеният въздух близна потното ми лице.

Направих две крачки наляво.

Видях ги. Стояха до колите си на десетина метра от мен. Преброих четирима. Единият от тях ми махаше насърчително да се приближа. Поколебах се.

Къде бяха останалите?

Наоколо не се виждаха други японци. Онези пак ми замахаха. Тръгнах към тях и изведнъж силен удар в гърба ме повали по лице в росната трева пред блока.

Чак след малко осъзнах какво бе станало.

Някой бе стрелял в гърба ми.

Навред около мен заехтяха изстрели. Тракаха и откоси от автомати. Стрелбата освети цялата улица. Пукотевицата се отразяваше от сградите и кънтеше в ушите ми. Някъде се строши стъкло. Раздадоха се писъци. И пак гърмежи. Звук от запалване на двигатели и после от коли, които профучаха край мен. Почти веднага след това — полицейски сирени и светлини на прожектори. Лежах си по очи и не мърдах. Имах чувството, че е изминал цял час. После осъзнах, че виковете са на английски.

Някой се наведе над мен и рече:

— Не мърдай, лейтенант. Първо да те огледам колко си пострадал.

Разпознах гласа на Конър. Ръката му опипа гърба ми.

— Можеш ли да се обърнеш?

Направих го.

Премигах срещу ослепителните прожектори.

— Куршумите не са проникнали през жилетката — успокои ме Конър. — Но утре доста ще те боли гърбът. — И ми помогна да се изправя.

Погледнах назад, за да видя човека, който бе стрелял по мен, но там нямаше никой. Само няколко жълтеникави гилзи се търкаляха в тревата пред входа.

Заглавието гласеше: ВИЕТНАМСКА БАНДА СЕ РАЗВИХРЯ В ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ГРАДА. Отдолу пишеше, че Питър Смит, лейтенант от Отдела за специално обслужване в полицейското управление на Лос Анджелис, е бил нападнат от шайка, действаща в Ориндж Каунти и известна под названието „Трепачите на кучки“. Младежите от виетнамски произход са успели да уцелят с два изстрела лейтенант Смит, преди да пристигнат полицаите, които разпръснали бандитите. Никой от нападателите не е бил хванат жив. Двама от тях загинали при престрелката.

Четях вестника, излегнат във ваната. Киснех си гърба. Имах два големи кръвоизлива близо до гръбнака. При дишане ме пронизваше остра болка.

Бях изпратил Мишел при майка ми за няколко дни, докато нещата се изяснят. Късно снощи Илейн я откара.

Продължих да чета.

Според автора на статията „Трепачите на кучки“ били същите, които преди седмица хладнокръвно бяха застреляли чернокожото двегодишно момченце Родни Хауърд, докато то спокойно си карало колелото в градинката пред блока. Предполагаше се, че това бил „приемен изпит“ за нов член на бандата. Обществеността бе възмутена и поде бурна кампания срещу полицията заради неспособността й да се справи с гангстерите.

Пред вратата на блока ми пак бе пълно с журналисти, ала аз отказвах да разговарям с тях. Телефонът непрестанно звънеше, но го бях оставил на автоматичен секретар. Седях си във ваната и обмислях какво да предприема.

Обадих се на Кен Шубик от „Таймс“.

— Чудех се кога ще позвъниш — рече той. — Сигурно си много щастлив.

— Защо да съм щастлив?

— Ами че си останал жив. Тези хлапета са безмилостни.

— Имаш предвид виетнамските младежи ли? Те говореха японски.

— Стига бе!

— Истината ти казвам.

— Значи информацията ни е била неточна?

— Така излиза.

— Сега разбирам…

— Какво?

— Статията е на Невестулката, а той днес е като насран. Дори тръгна слух, че ще го уволняват. Нещо става. Изведнъж някой от големите шефове е решил да се заяде с японците. Започваме няколко журналистически разследвания на японски фирми в Америка.

— Сериозно?

— Е, в днешния брой още няма публикувани подобни материали, но по-нататък… Прегледа ли раздела за бизнес новини?

— Не, защо?

— Дарли-Хигинс са продали Майкро Кон на Акай. Кратка бележка на четвърта страница от бизнес раздела.