Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Има ли някакво значение? — въздъхнах аз.

Бях уморен. Момичето бе мъртво, Мортън — също. Никой нямаше да попречи на сделката.

Конър поклати глава.

— Залогът е твърде висок. Ишигура пет пари не дава за някакво си жалко убийство. Не го интересува дори стратегически важното закупуване на Майкро Кон. Безпокои се за реномето на Накамото в Америка. Накамото са стъпили здраво на нашите пазари и възнамеряват още да разширят дейностите си в САЩ. А Еди може да ги изложи.

— Как?

— Не знам — тихо промълви Конър.

Сигналното устройство пак се разпищя. Позвъних в управлението. Обади се дежурният, Франк Елис.

— Здрасти, Пийт! Сержант Матловски от паркинга за конфискувани и задържани превозни средства търси човек от Отдела за специално обслужване. Не можел да се разбере с някакви японци.

— За какво по-точно става дума?

— Петима японски граждани искали да направят оглед на една от поверените му коли.

— Каква кола? — сбърчих чело.

— Онова ферари, дето се размаза на магистралата. Не знам какво е останало от него, след като така било смачкано и обгоряло, че са го рязали с флекс, за да извадят трупа. Въпреки това японците искали да го огледат. Матловски не можел да прецени дали е редно да ги допусне до колата, не знаел представлява ли тя доказателствен материал по текущо следствие. Освен това японците не говорели добре английски. Единият от тях май твърдял, че е роднина на загиналия. Ще наминеш ли да избистриш ситуацията?

— Аз ли съм дежурен, нали бях снощи?

— Тук пише твоето име. Разменил си се с Джим Алън.

Смътно си спомних, че действително бях взел дежурството на Джим, за да може той да заведе сина си на хокеен мач. Бяхме се разбрали преди седмица, а ми се струваше, че оттогава са минали години.

— Добре. Ще прескоча до Матловски.

Разказах на Конър за новата си задача. Изведнъж той скочи на крака и възкликна:

— Да, разбира се! По дяволите, как не се сетих по-рано? — И се удари по челото. — Да вървим, кохай!

— Ще арестуваме японците ли? — съвсем се обърках аз.

— Ами!

— А какво ще правим?

— Ах, какъв глупак съм! — извика Конър и се завтече към колата.

Аз заприпках подире му.

Паркирах пред къщата на Еди Сакамура. Конър изскочи от колата и се втурна нагоре по стълбите. Последвах го. Небето бе тъмносиньо. Нощта бе паднала над града.

Конър вземаше стъпалата през едно и нареждаше:

— Аз съм виновен! Как не проумях по-рано? Беше съвсем ясно.

— Какво беше ясно? — пророних между две глътки въздух.

Той отвори входната врата. Нахълтахме в хола. Там сякаш нищо не бе пипано от предния път, когато идвахме тримата с Конър и Греъм.

Моят спътник набързо обходи всички стаи. В спалнята намерихме отворен куфар. На леглото бяха проснати сака марка „Армани“ и „Библос“.

— Ах, тоя глупак нещастен! Не е трябвало да се връща тук! — рече той.

По тавана се отразяваха зелените светлини на басейна. Конър ме поведе навън.

Трупът се полюшваше в средата на басейна. Тъмен силует, обграден от светъл зелен правоъгълник. Конър взе една върлина и избута голото тяло на Еди до бордюра. Извади го и го просна на плочките.

Трупът бе леко посинял и започваше да се вкочанява. По него нямаше видими белези от насилие.

— Те пипат внимателно — прочете мислите ми Конър.

— Какво имаш предвид?

— Не оставят следи. Но все ще открием нещо.

Той извади фенерчето си и светна в устата на Еди. После огледа зърната на гърдите му и гениталиите.

— Ето, виж тези червени точици от вътрешната страна на бедрото!

— Приличат ми на отпечатъци от щипковидни накрайници на електроизмервателен уред.

— Правилно. Пуснали са му малко ток. Мамка им! — изсъска Конър. — Защо не ми каза? По пътя от твоя апартамент до телевизионното студио имаше сто възможности да ми каже истината.

— А каква е тя?

Конър не ми отговори. Бе потънал в мисли. След малко отрони въздишка.

— За него аз си бях гайджин — чужденец. Въпреки че е бил напълно отчаян, предпочел е да не споделя с мен…

Той се умълча. Гледа известно време трупа, после го бутна обратно във водата.

— Нека други свършат бумащината — реши Конър и се изправи. — Какво значение има кой ще открие трупа? Няма да сме ние.

Проследи с поглед клатушкащия се към средата на басейна Еди и тихо промълви:

— Харесвах това момче. Правил ми е много услуги. Когато бях в Япония, се запознах и със семейството му. Без бащата. Еди беше свестен човек. Затова сега искам непременно да разбера …