Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Какво? — смаях се аз. — Оттеглили са офертата си?

— Дори да не са, сега вече ще го направят — увери ме Конър.

Към края на предаването Мортън съвсем се развесели.

— Смятат ме едва ли не за враг на японците. Позволете ми да изразя възхищението си от тях. Японците не са само сериозни, отдадени всецяло на работата си хора. Те могат да бъдат и духовити и притежават невероятно чувство за хумор, което проявяват в най-непривични ситуации. Навярно ви е известно, че когато наближи часът на смъртта им, дзен монасите трябва да напишат прощално тристишие. Това е древна традиция и най-известните от тези творби се рецитират столетия след кончината на авторите им. Представете си на какъв психически натиск е подложен този, който знае, че скоро ще умре и всички очакват от него да измъдри гениално стихотворение. На един монах му писнало да се притеснява и написал следното:

Журналистите избухнаха в смях.

— От японците можем да се научим на много неща — завърши Мортън. — Едно от тях е: да не възприемаме всичко твърде на сериозно.

След този достоен финал сенаторът се ръкува с тримата интервюиращи и излезе от обхвата на камерата. Забелязах, че в студиото се бе появил Ишигура. Той бе почервенял от яд и всмукваше въздух през зъби.

— А, Ишигура сан — ведро се обърна към него Мортън. — Виждам, че моите изявления бързо са стигнали до вас. — И го тупна по гърба. Уж приятелски, но доста силно.

Японецът го изгледа кръвнишки и процеди:

— Много съм разочарован от думите ви, сенаторе. Може да имат неблагоприятни последствия.

Беше направо побеснял.

— Така ли? — отвърна Мортън. — Я върви на майната си!

— Нали се бяхме споразумели ? — изсъска Ишигура.

— Да, но вие не спазихте уговорката.

Сенаторът дойде при нас и рече:

— Предполагам, че искате да дам показания. Ще си сваля грима и съм на ваше разположение.

— Добре — съгласи се Конър.

Кандидат-президентът се запъти към гримьорната.

— Тотемо тайхена кото ни наримашита не — каза японецът на колегата ми.

— Съгласен съм, че не е лесно — отговори му Конър.

— Много хора ще изгърмят — закани се Ишигура.

— Вие ще сте първият — успокои го Конър. — Со омова накай.

Сенаторът се запъти към стълбището. Удсън забърза след него и му прошепна нещо. Мортън го прегърна през раменете и двамата вървяха така известно време. После помощникът спря, а шефът му се заизкачва към гримьорната.

— Кона хадзуя наката но ни — с треперещ глас промълви Ишигура.

— Не очаквайте от мен съчувствие. Вие се опитахте да нарушите законите на тази страна и сега ще си понесете последствията. Ерайкото ни наруйо, Ишигура сан.

— Ще видим, капитане, ще видим…

Японецът се обърна и хвърли смразяващ поглед към Еди. Сакамура вдигна рамене.

— Какво си ме зяпнал? Аз съм чист. Ти си загазил. — И се разсмя.

Уредникът, як мъжага със слушалки на главата, попита:

— Някой от вас да е лейтенант Смит?

— Да, аз съм Смит.

— Някаква госпожица Асакума ви търси по телефона. Прехвърлих разговора ето там. — И той посочи един телефон в ъгъла на помещението.

Направих няколко крачки и вдигнах слушалката.

— Лейтенант Смит.

— Здрасти, Тереза се обажда.

Осъзнах, че ми е приятно да чуя отново гласа й.

— Изгледах края на записа — продължи тя. — Откъса, след като мъжът излиза през аварийния изход. Мисля, че открих нещо важно.

— Така ли?

Не й казах, че Мортън вече си е признал. Погледнах към другия край на студиото. Сенаторът никакъв не се виждаше, явно се бе качил на горния етаж. Удсън крачеше напред-назад и нервно опипваше колана на панталона си през плата на сакото. Изглеждаше пребледнял и притеснен.

После Конър възкликна: „По дяволите“ и се завтече към стълбите. Аз пуснах телефонната слушалка и го последвах. Конър мина тичешком край Удсън. Пътьом му кресна: „Мръсник!“ и се втурна нагоре, като вземаше стъпалата през едно. Аз се движех по петите му. Удсън измънка нещо като „Длъжен бях да го сторя“.

Стигнахме до горния етаж. Конър викна: „Сенаторе!“. В този момент чухме трясък. Не бе силен. Приличаше на звук от прекатурване на стол.

Но аз знаех, че е изстрел.

Слънцето залязваше над секитей. Сенките на камъните пълзяха по вълничките на оформения с гребло пясък. Седях и зяпах образуваните от браздички фигури. Конър беше вътре в сградата и гледаше телевизия. Чувах приглушено гласа на водещия новините. Естествено, в дзен храма имаше телевизор. Бях започнал да свиквам с подобни противоречия.