Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Хитро! — възхити се Еди.

— А ти къде беше през цялото това време? — попитах го аз.

— У Жасмин. Гнезденцето й е много уютно.

— Коя е Жасмин?

— Онази, червенокосата. Не си ли я спомняш? Много свястна жена. Има и вана с тангентор.

— А защо дойде тук?

— Паспортът му е у нас — обясни Конър.

— Сетих се, че ми даде визитката си, лейтенант. На нея е написан домашният ти адрес и телефонът. Страшно ми трябва паспортът. Налага се да изчезна. Затова кацнах тук и ви дочаках. По едно време цяла глутница журналисти обсадиха апартамента. Аз не смеех да си подам носа и тихо си играех с Шели. — Той нервно запали цигара и добави: — Е, ще ми дадеш ли паспорта, лейтенант? Нецутуку — с това никому няма да навредиш. Нали за всички съм мъртъв?

— Засега ще го задържим — отсече Конър.

— Моля ти се бе, Джон!

— Еди, първо ще свършиш една работа.

— Каква работа, капитане? Трябва бързо да изчезвам!

— Няма да ти отнеме много време, Еди.

Мортън си пое дълбоко дъх и се обърна с гръб към стъклената преграда. Изглеждаше напълно спокоен.

— Струва ми се, че не сте ми оставили възможност за избор — рече той.

— Така е, сенаторе — потвърди Конър.

Политикът въздъхна.

— Стана случайно, повярвайте ми.

Конър закима съчувствено.

— Не знам с какво бе по-особена, с какво ме омагьоса… — заразказва Мортън. — Беше много красива, но не това бе главното… Запознахме се преди четири-пет месеца. Стори ми се приятно момиче. От онези, тексаските сладурчета. Ала постепенно… Просто ме омая. Не разбрах как го направи. Но по едно време осъзнах, че непрекъснато мисля за нея. Обаждаше ми се винаги, когато ми предстоеше пътуване. Някак си успяваше да научи кога напускам Вашингтон. А аз не бях в състояние да я отблъсна, да я прокудя. Тя разполагаше с много пари, вземаше първия самолет и пристигаше. Имаше нещо налудничаво във всичко това. Понякога направо ме вбесяваше, но не можех да се отърся от нея. Тя беше… като проклятие, като демон. Бях обезумял по нея. В края на краищата започнах да подозирам, че някой й плаща за това. Реших да сложа край на връзката. Сътрудниците ми, Боб — всички ме заклеваха да го сторя. И… най-сетне успях. Скъсахме. Но после отидох на този прием и тя беше там… По дяволите! — поклати глава Мортън. — Стана случайно. Такъв ужас!

Момичето пак надникна в стаята.

— Остават две минути до ефир, господин сенатор. От студиото ме питат дали сте готов.

— Ще ми разрешите ли първо да дам пресконференцията? — обърна се той към нас.

— Разбира се — отвърна Конър.

Сенаторът Мортън демонстрира невероятно самообладание. Разговаря с тримата журналисти в продължение на половин час, без да покаже никакъв признак на напрежение или притеснение. Усмихваше се, пускаше шеги и се задяваше със събеседниците си. Сякаш бе най-безгрижният човек на света.

На един от въпросите отговори така:

— Вярно е, че и англичаните, и холандците инвестират в Америка далеч повече от японците. Но за разлика от тях, те не го правят целенасочено, агресивно. Японското правителство в тясно сътрудничество с бизнесмените планира и провежда атаки, насочени към определени сектори от американската икономика. Британците и холандците не действат по такъв начин. Те не са завладели цели отрасли от нашето стопанство, при това основни отрасли. Тук е разликата и затова японските капиталовложения би трябвало да ни тревожат. Има и друго. Ние свободно можем да купуваме английски и холандски фирми, но не и японски.

Пресконференцията продължи, ала все още никой не бе попитал сенатора за Майкро Кон. Мортън реши сам да подхване темата.

В отговор на някакъв друг въпрос той каза:

— Американците трябва да могат свободно да критикуват Япония, без да бъдат обвинявани в расизъм. Нормално е да съществуват конфликти между две страни с приятелски отношения. Редно е нашите търкания с Япония да са предмет на открита дискусия, а не да се превръщат в табу и при всяко споменаване за тях да се прибягва до грозни нападки. Например за това, че се противопоставих на продажбата на Майкро Кон, и мен ме изкараха расист.

Най-сетне единият от журналистите попита за случая „Майкро Кон“. Мортън се поколеба, после опря лакти на масата и се наведе напред.

— Както знаеш, Джордж, от самото начало бях против тази сделка. И сега не съм променил мнението си. Време е американците да започнат да съхраняват придобивките на тази страна. Материалните, финансовите и интелектуалните — всички ценности. Не е целесъобразно да продаваме Майкро Кон. Ще продължавам да се боря срещу това. Междувременно с радост искам да ви съобщя, че току-що научих една обнадеждаваща вест — Акай Сирамикс са оттеглили офертата си и се отказват от закупуването на Майкро Кон Корпорейшън. Мисля, че това е най-доброто решение за всички. Приветствам ръководството на Акай за разумната му постъпка. Доволен съм, че продажбата е спряна.