Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Ъхъ.

— И като доказателство, че нямали специални предпочитания към определени личности или отдели, предложиха да направят дарение за пенсионния фонд на цялото управление.

— И колко дадоха?

— Към половин милион. После началникът получи покана за посещение в Токио, за да обмени опит и да се запознае с компютризираната криминална картотека на японските колеги. Триседмична командировка. По пътя се отби за седем дни на Хавайските острови. Летя в първа класа и престоят му в Япония бе широко отразен в средствата за масова информация. А шефът си пада по тези работи.

Стигнахме втория етаж и поехме към третия.

— И така, в края на краищата управлението нямаше как да не започне да взема под внимание препоръките на японската общност. Иначе щеше да загуби доста облаги.

— Ще ми се да напусна полицията — рекох аз.

— И това е изход. Успя ли да укротиш жена си поне за известно време?

— Бившата си жена! Да, Лорън веднага схвана за какво става дума. Има страхотен политически нюх. Но се наложи да й кажа кой е убиецът.

Той махна с ръка.

— И бездруго тя нищо не може да промени. Поне през следващите няколко часа.

— Според нея съдът нямало да признае записа за доказателствен материал. Сандърс твърдеше същото. Разполагаме ли с друго?

— Погрижил съм се за това — отвърна Конър. — Всичко е наред.

— Какво имаш предвид?

Той предпочете да замълчи.

Стигнахме до задния вход на моя апартамент. Отключих. Влязохме в кухнята. Нямаше никой. Тръгнах по коридорчето към антрето. Навред цареше тишина. Вратата към хола бе затворена. Във въздуха се носеше мирис на цигарен дим.

Илейн стоеше до прозореца в антрето и наблюдаваше тълпата журналисти долу на улицата. Чу ме и се обърна. Изглеждаше уплашена.

— Мишел добре ли е?

— Да.

— Къде е?

— Играе си в хола.

— Отивам да я видя.

— Господин лейтенант, преди това искам да ви…

— Оставете — прекъсна я Конър. — Вече знаем.

Той отвори вратата на хола и аз преживях най-големия шок през живота си.

Джон Мортън седеше пред огледалото в гримьорната на телевизионното студио. Под яката на ризата му бе напъхана хартиена кърпа, подобна на лигавник. Едно девойче пудреше челото на политика. До него стоеше помощникът Удсън.

— Препоръчват ти да отговаряш в този дух — рече той и подаде на Мортън някакъв факс. — Чуждите инвестиции съживяват американската икономика. Притокът на капитали отвън е добре дошъл за нас. Има още много да се учим от Япония…

— Обаче не сме особено схватливи — мрачно се обади сенаторът.

— Позицията, която Марджи те съветва да заемеш, е доста повратлива — не се смути от забележката му Удсън. — Всъщност излиза, че не променяш възгледите си, а само ги прецизираш. Мисля, че няма да възникнат проблеми, Джон.

— Ще ми зададат ли изобщо въпроса?

— Предполагам, че да. Съобщих на журналистите, че си готов да говориш за промяната в отношението си към сделката с Майкро Кон.

— Кой ще го зададе?

— Вероятно Франк Пиърс от „Таймс“.

— С него ще се справя — кимна Мортън.

— Не се съмнявам. Извърти темата към бизнеса. Приказвай за открития пазар, за свободната търговия и така нататък.

Гримьорката си свърши работата и сенаторът се надигна от стола.

— Господин сенатор — каза девойчето, — бихте ли ми дали автограф?

— Разбира се.

— За сина ми е.

— Добре, добре.

— Джон, вече разполагаме със суровия вариант на предизборния клип — продължи Удсън. — Още не е доизпипан, но искам да чуя мнението ти за него. Поръчал съм видео в съседната стая.

— Колко ми остава до ефир?

— Девет минути.

— Тогава да вървим.

Той тръгна към вратата и ни видя.

— Добър вечер, господа. Мен ли търсите?

— Да. Искаме да разменим няколко думи с вас, господин сенатор — отвърна Конър.

— Трябва да изгледам един запис — обясни Мортън. — След това съм на ваше разположение. Но мога да ви отделя само няколко минути.

— Предостатъчно — увери го Конър.

Последвахме политика в съседното помещение. Оттам се виждаше студиото на долния етаж, където бяха аранжирани бежови маси, на фона имаше надпис „АКТУАЛНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ“. Седнали зад тях, трима журналисти си преглеждаха записките, докато асистент-режисьорите им закачаха микрофони. Мортън се настани пред монитора и Удсън включи видеото.

Започна клипът, на чието заснемане бяхме присъствали. В долния край на екрана брояч отчиташе времетраенето.

С решителен вид сенаторът Мортън закрачи по игрището за голф.