Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

— Господин сенатор — кротко, но настоятелно го прекъсна Конър, — преди да сте казали нещо, за което после може да съжалявате, бихте ли погледнали надолу към студиото? Искам да видите един човек.

— Защо?

— Просто погледнете натам, моля ви.

Сумтейки гневно, Мортън отиде до стъклената преграда и се взря отвъд нея. Аз последвах примера му и също надникнах долу. Журналистите се бяха настанили удобно на столовете си, шегуваха се помежду си, докато чакаха началото на предаването. Водещият си оправи възела на вратовръзката и си закачи микрофона. Един сценичен работник избърса с парцал надписа „АКТУАЛНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ“. В ъгъла, точно там, където му бяхме наредили, бръкнал в джобовете си, стоеше познат мъж и гледаше към нас.

Еди Сакамура.

Естествено, Конър отдавна бе разгадал всичко. Когато отвори вратата на хола и видя как Еди Сакамура и дъщеря ми седят на пода и си играят със строителя, той изобщо не се учуди. Просто каза:

— Здрасти, Еди. Чудех се кога ще се появиш тук?

— Дойдох още сутринта — отвърна Еди с уморен глас. — А вас никакви ви няма. Скъсах се да ви чакам. Хапнахме по един сандвич с Шели. Чудесна дъщеричка имаш, лейтенант.

— Еди е много смешен — обади се детето. — Знаеш ли татко, той пуши.

— Забелязах — рекох аз.

Чувствах се като пълен глупак. Все още нищо не проумявах.

— Много добро дете — продължи Еди. — Направихме заедно вятърна мелница. — Той бутна с пръст перката и добави: — Ето, върти се.

— Мислех, че си мъртъв — изтърсих аз.

— Аз да съм умрял? Ами! — разсмя се Еди. — Танака се преби и ми потроши колата. Не ми върви с тези ферарита.

— По-скоро на Танака не му провървя — вметна Конър.

— Танака ли? — реагирах аз, както винаги, със закъснение.

— Татко, може ли да гледам „Пепеляшка“? — обади се Шели.

— Чакай малко. Как се е озовал Танака в колата?

— Паникьоса се — обясни Еди. — Голям нервак беше. А може и да е бил гузен, не знам… Уплашил се е и…

— Двамата с Танака сте свили касетите — констатира Конър.

— Да. Така беше. Ишигура наредил на Танака да вземе касетите. Онзи го послуша, но понеже съм му приятел, извика и мен. После ги отнесе в някаква лаборатория.

— А кой е ходил в Импириъл Армс? — попита Конър.

— Ишигура изпратил хора, за да почистят. Не знам точно кои.

— Ти отиде направо в ресторанта, така ли?

— Да. И оттам — на купона на Род.

— А какво стана с касетите?

— Нали ти казах. Танака ги отнесе. Не знам точно къде. Той работи за Ишигура, за Накамото.

— Знам, знам — кимна Конър, — но не е прибрал всичките касети, нали?

— Ами… — усмихна се накриво Еди.

— Ти си задържал няколко…

— Само една. По погрешка остана в джоба ми — пак се ухили японецът.

— Татко, може ли да гледам програмата на Дисни?

— Да, да — разсеяно отвърнах аз и свалих Мишел от скута си. — Илейн ще ти пусне телевизора.

Детето се отправи към стаята си. Конър продължи да разпитва Еди. Постепенно събитията от предната вечер ми се изясниха. Танака е отпрашил с лентите и по някое време е разбрал, че една липсва. Отишъл е у Еди да я търси. Заварил е нашия приятел с двете мацки. Поискал си е касетата.

— Имам чувството, че след като се видях с вас у Род, онези от Накамото са решили да ми скроят номер. Това споделих и с Танака. Скарахме се…

— И в този момент дойдоха Греъм и Питър — подсказа му Конър.

Еди бавно кимна.

— Танака се насра от страх.

— И ти го накара да ти разкаже всичко…

— Да, капитане, така беше. Набързо ми снесе каквото знаеше…

— А в замяна ти му каза къде е касетата.

— Да, дадох му ключовете от моята кола, за да вземе лентата оттам.

Танака слязъл в гаража. Полицаите от патрулната кола му викнали: „Стой!“. Той запалил ферарито и дим да го няма.

— Видях го как потегли, Джон — спомни си Сакамура. — Караше като луд.

Значи Танака се бе разбил в бетона и бе изгорял. Еди пък се спотайвал в храсталака зад басейна, докато всички не си отишли.

— Замръзна ми задникът в тези шубраци — оплака се той.

— Известно ли ти бе всичко това? — попитах Конър.

— Предполагах, че събитията са протекли горе-долу така. В протокола от огледа на катастрофата се споменаваше, че шофьорът бил толкова обгорял, та дори стъклата на очилата му се разтопили.

— А аз не нося очила — обади се Еди.

— Именно. И все пак накарах Греъм да провери. Той не намери никакви диоптрични очила в дома на Еди. Стигнах до извода, че човекът в автомобила не е бил Сакамура. На другата сутрин помолих полицая, който пазеше пред къщата, да установи имената на собствениците на всички коли, паркирани на улицата. Една от тях, жълта тойота, се оказа на Акира Танака.