Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Но нямах сили да гледам повече екрана. Бях видял достатъчно през изминалия час, за да си представя каква позиция ще заемат медиите по инцидента. Напоследък на Мортън много му се струпало. Синът му бил арестуван за употреба на алкохол след автомобилна катастрофа, при която друг тийнейджър сериозно пострадал. Имало слухове, че дъщерята на сенатора наскоро направила аборт. Госпожа Мортън засега отказваше да говори с журналистите, които бяха обсадили къщата й в Арлингтън.

Хората от екипа на сенатора единодушно твърдяха, че шефът им в последно време направо се разкъсвал, опитвайки се едновременно да реши семейните трудности и да работи върху кандидатурата си в предстоящите президентски избори. Изпаднал в депресия, а и по думите на един от сътрудниците му очевидно го измъчвали лични проблеми.

Всички говореха с добро чувство за Мортън. Само колегата му, сенаторът Доулинг, взе, че изтърси: „Напоследък Япония се беше превърнала в нещо като фикс идея за Джон, навярно в резултат на лабилното му психическо състояние. Джон смяташе, че вече е невъзможно да намерим общ език с японците. А всички ние добре знаем, че трябва да изгладим противоречията си с тях. Японският и американският народ са неразделно свързани. За съжаление не усетихме навреме какво става с Мортън, каква тегоба тежи на плещите му. Той беше много затворен човек“.

Седях си и гледах как камъните в градината стават златисти и постепенно поруменяват под лъчите на залязващото слънце. Монах на име Бил Харис дойде при мен и ме попита дали не желая чай или кока-кола. Отказах и той си отиде. Обърнах очи към храма. Отвътре сияеше синкава светлина, но колкото и да се взирах, не успях да видя Конър.

Пак се вторачих в камъните.

Сенаторът не бе успял да се убие с първия изстрел. Когато разбихме с ритници вратата на банята, го заварихме да се олюлява. От врата му бликаше кръв. „Не!“, извика Конър в момента, в който Мортън налапа дулото и натисна спусъка за втори път. Оръжието се изхлузи от ръката на политика и той се свлече мъртъв на пода. Пистолетът се плъзна по плочките и спря пред краката ми. Стените бяха оплискани с кръв.

Някакви хора започнаха да пищят. Обърнах се и видях гримьорката да наднича през вратата. Беше закрила уста с длани, но това не й пречеше да изпробва пълната мощ на гласа си. По едно време дойдоха от „Бърза помощ“ и й дадоха успокоително.

Двамата с Конър изчакахме Боб Каплан и Тони Марш, дежурната двойка детективи, които поеха случая. Обещах на Боб, че може да вземе показания от нас когато пожелае, и си тръгнахме. Забелязах, че както Ишигура, така и Еди се бяха изпарили.

Това разтревожи Конър.

— Къде изчезна тоя Еди?

— Кой го е грижа?

— Имаше нещо смущаващо в поведението му.

— Какво?

— Забеляза ли как се държеше с Ишигура? Самоуверено. Прекалено самоуверено. А би трябвало да е уплашен.

Вдигнах рамене.

— Нали сам каза, че Еди е смахнат.

Беше ми писнало от случая и от безконечните сложни нюанси, които Конър ми разясняваше. Изразих предположение, че Сакамура вероятно е заминал за Япония или за Мексико, както бе споменал преди време.

— Дано излезеш прав — рече Конър и ме поведе към задния изход, за да избегнем репортерите. Качихме се в колата и потеглихме към дзен храма. Оттам се опитах да се свържа с Лорън, но бе излязла от прокуратурата. Звъних на Тереза, ала телефонът на лабораторията даваше все заето. После се обадих у дома и разбрах, че Мишел е добре и че журналистите са се разотишли. Илейн ме попита дали да остане и да нахрани детето. Аз я помолих да го стори, тъй като предполагах, че ще закъснея.

После цял час гледах телевизия, докато накрая ми втръсна.

Почти се стъмни. Пясъкът се обагри в пурпурносиво. Вдървих се от седене на едно място и взе да ми става студено. Сигналното устройство се разсвирука в джоба ми. Търсеха ме от управлението. А може би Тереза ме издирваше чрез централата. Станах и влязох в сградата.

На телевизионния екран сенаторът Стивън Роу изразяваше съболезнования на опечаленото семейство и говореше за това, че Мортън напоследък бил много изнервен и преуморен. По-нататък спомена, че Акай не са се оттеглили от сделката и тя по всяка вероятност щяла да се осъществи.

— Хъммм — пророни Конър.

— Значи Майкро Кон все пак ще бъде продаден?

— Изглежда, Акай изобщо не са се отказвали — отвърна той.

По гласа му разбрах, че е притеснен.

— Не одобряваш продажбата, така ли?

— Тревожа се за Еди. Много нахакано се държеше. Чудя се, какво ли ще предприеме сега Ишигура?