Майкъл Крайтън - Изгряващо слънце

Изчакахме минута, докато се проявят.

— Благодаря ти за всичко — продумах аз.

— Моля, моля. Съжалявам…

— Защо?

— Знам, че очакваше убиецът да е японец.

Разбрах, че тя прехвърля собственото си желание върху мен. Не отговорих. Снимките потъмняха и се показа лицето на Мортън. Виждаше се съвсем ясно. Мушнах ги в джоба си и напипах нещо твърдо. Извадих го.

— Ти японски паспорт ли имаш? — попита Тереза.

— Не е мой, на Еди Сакамура е. — Прибрах го и добавих: — Трябва да тръгвам, за да намеря час по-скоро капитан Конър.

— Добре — тихо промълви тя и се обърна към мониторите.

— Ти какво ще правиш?

— Ще поработя още малко.

Излязох през задния изход, прекосих тъмния коридор и напуснах сградата.

Премигвайки на ярката слънчева светлина, се отправих към най-близкия уличен телефон. Хванах Конър в колата.

— Къде си? — попитах го.

— Върнах се до хотела.

— До кой хотел?

— „Фор Сийзънс“. Където е отседнал сенаторът Мортън.

— Какво правиш там? Знаеш ли, че…

— Кохай, не забравяй, че говориш по открита линия! Вземи такси и ела на булевард Уестуд 1430. След двайсет минути ще съм там.

— Но…

— Без повече въпроси — прекъсна ме той и затвори телефона.

Застанах пред сградата на булевард Уестуд 1430 и я огледах. Фасадата й бе кафеникава и с нищо не привличаше вниманието. На вратата беше изписан само номерът. От едната й страна имаше френска книжарница, а от другата — часовникарско ателие.

Почуках на вратата. Чак тогава забелязах дребния надпис на японски под изрисуваните цифри.

Никой не откликна на почукването, затова сам си отворих и влязох. Озовах се в миниатюрно, изискано заведение за суши. Имаше само четири места за посетители. На едно от тях се бе настанил Конър. Той ме покани да седна до него и рече:

— Запознай се с Имае, най-големия майстор на суши в Лос Анджелис. Имае сан. Сумису сан.

Готвачът се усмихна и леко се поклони. После постави пред мен някакво ястие.

— Коре о дозо, Сумису сан.

— Домо, Имае сан — поблагодарих му.

— Хай.

Сведох очи към сушито. Представляваше нещо като розов хайвер със суров жълтък отгоре. Видът му бе отвратителен.

Отправих към Конър умоляващ поглед.

— Коре о табетакото арукай? — рече той.

— Извинявай, но това е прекалено сложно за мен. Нищо не разбрах.

— Трябва да поработиш върху японския си, заради новото си гадже.

— Какво ново гадже?

— Мислех, че ще си ми благодарен, задето те оставих толкова време насаме с нея.

— За Тереза ли говориш?

Конър се усмихна.

— Изборът ти не е лош. Особено като имам предвид на какви жени си попадал в миналото. Но както и да е… Попитах те, дали знаеш какво е това? — И той посочи сушито.

— Нямам представа.

— Яйце от пъдпъдък и хайвер от сьомга. Съдържат много протеин. Ще те изпълнят с енергия. А ти имаш нужда от нея.

— Защо така мислиш?

— За да не изложи пред гадже — включи се в разговора Имае и се ухили.

После каза на Конър нещо на японски. Конър му отвърна и двамата се посмяха здраво.

— Какво смешно има? — недоумявах аз, но тъй като не получих отговор веднага, реших, че е по-добре да преминем на друга тема.

Хапнах малко от сушито. Като се изключи това, че беше слизесто, можеше да се яде. Всъщност бе доста вкусно.

— Хубаво? — попита Имае.

— Много — похвалих го аз.

Доядох си порцията и не се стърпях:

— Знаеш ли какво открихме на записите? Нещо невероятно!

Конър вдигна ръка, за да ме спре.

— Научи се от японците как да почиваш. Всичко с времето си. Оайсо онегай шимасу.

— Хай, Конор сан.

Готвачът донесе сметката и Конър му плати. После двамата размениха неразбираеми за мен фрази на японски и се поклониха.

— Тръгваме ли си?

— Да — отговори Конър. — Аз хапнах преди теб, а ти не бива да закъсняваш.

— За къде?

— За срещата с бившата си съпруга. Забрави ли? В четири тя ще дойде у вас.

Отново поехме заедно. Аз карах, а Конър зяпаше през прозореца.

— Как разбра, че е Мортън? — попитах го.

— Не знаех със сигурност. Поне до тази сутрин. Но още снощи се убедих, че някой си е играл със записите.

Помислих си за усилията, които ние с Тереза хвърлихме, за да се доберем до тази истина. За всички технически манипулации, на които подложихме лентите.

— Значи още при първото гледане на касетите ти се досети, че са коригирани?

— Да.

— По какво?

— Допуснали са една фрапантна грешка. Спомни си нашата среща с Еди на купона в Бевърли Хилс. Нали видя белега му?