Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Полицейската кола пристигна след минути. По някакъв начин Фиона успя да разкаже набързо какво се бе случило. Тъй като Керълайн бе успяла да ги накара да се обадят на Стив, приеха сериозно думите й. Но продължаваха да се съмняват.

Поне успяха да повикат хеликоптер, който откара Кит до най-близката болница. Фиона нямаше време да се наслаждава на облекчението си; докато вадеха сачмите от рамото й, полицаите чакаха отвън, за да се опитат да оспорят достоверността на разказа й.

Но най-сетне й повярваха. Всички, като започнем със Стив и свършим със Санди Галоуей, я успокояваха, че процес няма да има, но изминаха няколко тревожни седмици, докато пристигна официалното писмо, което я уведомяваше, че я считат за невинна.

Сама не знаеше какво изпитва. Част от нея вярваше, че е редно да бъде наказана, защото бе отнела живота на човешко същество. Но трезвомислещата част на съзнанието й напомняше, че това чувство за вина не би могло да бъде прогонено с някакво служебно наказание. Освен това бе благодарна, задето нямаше да й се наложи да преживява отново и отново тези секунди, когато трябваше да избира между живота и смъртта и се оказа, че изборът изобщо не е труден.

Поредната ирония на съдбата бе, че единственото лице, което изобщо щеше да се яви в съдебната зала, за да отговаря за престъпления, свързани с извършените от Френсиз Блейк убийства, бе Чарлз Редфорд. Той бе все още в затвора и очакваше процеса срещу него, тъй като бе обвинен във възпрепятстване на правозащитните органи, в отправяне на заплахи и нарушение на неприкосновеността на личния живот на гражданите. В същата част на затвора лежеше и Джерард Патрик Койн, който щеше да бъде съден за убийството на Сюзън Бланчард. Фиона съзираше някаква удовлетворителна намеса на съдбата в близостта на тези двама души, по някакъв начин свързани с престъпленията на Френсиз Блейк.

Звукът от стъпки по пътеката прекъсна мислите й. Тя се извърна и видя познат силует. После отново се загледа в светлините на града. Точно сега не изпитваше нужда от събеседник.

Стив се покашля.

— Предположих, че ще те намеря тук. Кит каза, че си излязла да се поразходиш.

Той се изправи до пейката и по лицето му се изписа несигурност.

— Каза ли, че исках да съм сама?

Стив се смути.

— Ако искаш да знаеш, точните му думи бяха „Излагаш се на сериозна опасност, приятелче. Тъкмо сега е решила да се прави на Грета Гарбо“.

Тя въздъхна.

— След като така или иначе си дошъл, по-добре седни.

През изминалите седмици бяха успели до голяма степен да възстановят отношенията си, но дълбоко в сърцето си Фиона продължаваше да се чувства предадена от Стив. Това бе още нещо, което би искала да пропъди от мислите си, както и спомена за това как бе убила Блейк.

Стив седна, но по-надалеч от нея.

— Кит ми съобщи и новините.

— Ти не знаеше ли? Мислех, че затова си дошъл до вкъщи.

— Не. Дойдох, защото най-сетне успях да принудя Сара Дювал да ми даде копие от дневника на Блейк. Започнал е да го пише в предварителния арест, а датата на последната записка е два дни преди смъртта му. Писал го е в шифрован текст, но шифърът е много прост и Сара беше наредила да го препишат в разшифрования вариант. Мислех, че ще искаш да го видиш.

Фиона кимна.

— Благодаря.

— В него са обяснени всички подробности — как е подготвял и изпълнявал плановете си. Как успял да се измъкне от наблюдението на испанската полиция, докато всички мислехме, че си е във Фуенгирола. Излиза, че някакъв негов братовчед живеел в Испания. Той му дал колата си и стоял на негово място във вилата, докато Блейк се връщал тук, за да убие Дрю Шанд и Джейн Елиъс. Горе-долу си приличали на външен вид, а испанските ченгета се задоволявали да минават по веднъж край вилата, и видели ли там да се навърта човек, който приличал отдалеч на Блейк, през ум не им минавало, че може и да не е той.

Фиона кимна безразлично.

— Разбирам.

— Връщал се с ферибот без всякакви проблеми, разбира се, защото никой не го бе обявил за издирване. Събрал необходимата информация от Интернет и от всевъзможните публикации за бъдещите му жертви. Открил къщата на Кит, като проверил в поземления регистър. Явно е бил умен, мръсникът. Предвидил е всичко, с изключение на камерите за наблюдение в Смитфийлд.

— Всичко това е много интересно, Стив. А успя ли да откриеш в дневника най-важното?

— Мотивът ли?

— Разбира се.

Бе лежала будна много нощи, докато се опитваше да разбере какво бе подтикнало Блейк към убийствата. Знаеше, че бе редно да има някаква вътрешна логика в постъпките му, но така и не успя да разбере защо е трябвало да си отмъщава на писатели на криминални романи.