Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Двама униформени полицаи го сграбчиха точно когато Сара Дювал успя да се измъкне през предния ред журналисти. Задъхана, със скъсано на рамото сако, тя застана пред непознатия.

— Махнете го веднага от тук — нареди тя. — В ареста. Веднага!

Докато полицаите отвеждаха човека, се надигна вой от протести. Дювал не пропусна да отбележи, че той не се съпротивляваше. Тя стоеше сама в кръга, оформил се насред тълпата и изпращаше с поглед полицаите и арестувания, докато напуснаха залата. Постепенно осъзна, че заместник-началникът крещи нещо в микрофона.

— Дами и господа, пресконференцията приключи. Моля, напуснете сградата. Повтарям, моля да напуснете сградата.

Сара си каза, че със същия успех можеше да пее откъси от популярни песни. Всъщност може би така биха му обърнали повече внимание.

Без да обръща внимание на въпросите, с които я обстрелваха журналистите, тя взе един от смачканите листове и започна отново да си проправя път през възмутените и разочаровани журналисти, без да отвори уста. Стигна до платформата и махна с ръка, което можеше да се разбере като сигнал за оттегляне. Беше очевидно, че полицаят от Дорсет би предпочел да е навсякъде другаде, само не и тук, а шефът беше вбесен. Докато се измъкваха от залата, Сара прегледа набързо напечатания на листа текст.

Авторът, някой си Чарлз Редфорд, твърдеше, че той е убиецът на Дрю Шанд, Джейн Елиъс и Джорджия Лестър. В стил, който смущаващо силно напомняше на анонимните писма, Редфорд обявяваше, че покойните писатели понесли заслуженото си наказание, задето крадели негови идеи и правели всичко възможно да попречат на издаването на негови произведения. Бил изпратил на всички тях свои ръкописи и прилагал всеки път писмо с молба да се застъпят за него пред своите издатели. Но те не само не обърнали внимание на молбите му, но сипали сол в раната, като се възползвали от негови идеи и ги прилагали в своите книги. Заговорът, описан в листовката, беше порядъчно налудничав и можеше да направи впечатление на всеки сериозен параноик, но като мотив за убийства й се стори малко неубедителен. И все пак, никога нямаше да престане да се чуди колко малко бе необходимо понякога, за да се превърне един кротък маниак в психопат с хомицидна мания. Несъмнено Фиона Камерън знаеше научния термин за този процес.

В служебното помещение, когато успяха да се изолират от хаоса навън, заместник-началникът поклати глава.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита той. — Как е успял да влезе тук този луд?

Дювал смъкна сакото си и се зае да оглежда щетите. Шефът да си се оправя с отговорника за медиите — това поне можеше да си спести.

— Трябва да е представил някаква журналистическа карта — мънкаше специалистът. — В противен случай никой не би го пуснал.

Шефът махна с ръка, сякаш пропъждаше досадна оса.

— Както и да е. Но кой е той все пак?

Дювал вдигна поглед от скъсаното си сако и проговори.

— Според тази листовка, която вече е притежание на световните медии, името му е Чарлз Редфорд и е пишман писател на криминални романи, убеден, че жертвите на убийствата са му крали сюжетите.

— Дали е вярно? — попита объркано шефът.

— Точно това смятам да проверя. Казах им да го откарат право в ареста. Ще цитирам подозрение в убийство като основание за арест, и ще видя какво ще предприема после.

— Наистина ли трябва да го арестуваме на този етап? Може просто да си изгубим времето — прави впечатление на човек, който се чуди как да привлече внимание към себе си.

Дювал си каза, че шефът явно отдавна не е вършил полицейска работа, без да обръща внимание откъде духа вятърът в политиката.

— Искам по този случай да се работи безупречно, сър. Ако той наистина е убиецът, няма да допусна и минимална възможност обвинението да пропадне в съдебната зала заради някое отклонение в процедурата. Искам го в ареста, защитен от адвокат и всяка дума, която се каже от него и пред него, да се записва.

За нейно учудване криминалистът от Дорсет се намеси в защита на това, което бе казала.

— Мисля, че главен инспектор Дювал е права — каза той. Грубоватият провинциален изговор придаваше учудваща авторитетност на басовия му глас. — На нейно място аз бих постъпил по същия начин. Освен това ще ви бъда много задължен, ако разрешите да присъствам на разпита.

— Съмнявам се, че мога да уредя такова нещо — каза колебливо заместник-началникът. — Въпрос на юрисдикция, нали разбирате.

— Имаме една стая за разпити със съседно помещение за наблюдатели — припомни му Дювал. — Не виждам какъв проблем може да има, ако колегата се възползва от тази възможност. Струва ми се, че това би било в интерес на следствието, сър. Два чифта очи и уши вършат повече работа.