Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Престъплението е необичайно брутално, и ние се обръщаме с молба към всеки, който е видял госпожа Лестър, след като е напуснала вилата си миналата сряда, да се свърже с нас. Изоставената й кола беше открита в неделя, но ние нямаме представа колко време е престояла на мястото, където я намерихме. Искаме да стесним границите, в които е най-вероятно да е било извършено убийството. Търсим също и свидетели, които са забелязали нещо необичайно в района около пазара Смитфийлд през последната седмица. — Той вдигна поглед и изду устни. — А сега очакваме вашите въпроси.

Всички заговориха едновременно, над главите на хората се размахваха ръце. Отговорникът за връзките с обществеността посочи нанякъде.

— Корин Томас, радио Би Би Си. Като говорите за човешки останки, какво точно имате предвид?

Заместник-началникът кимна към Сара Дювал, която трябваше да даде готовия отговор.

— Тялото на госпожа Лестър е било нарязано на парчета. Съществуват предположения, че извършителят има начални познания по анатомия, или е работил като месар.

Втори журналист.

— Джек О’Конър, вестник „Таймс“. В един от романите на госпожа Лестър, който беше и филмиран, става дума за убиец, който отвлича жертвите си и после ги разфасова. Доколкото си спомням, убиецът криеше останките в склад на фирма, която търгува с месо. Считате ли, че истинският убиец е подражавал на тази книга?

— Без коментар — отговори категорично заместник-началникът на полицията.

Обаче О’Конър не се предаваше.

— Считате ли, че това убийство е свързано с убийството на Дрю Шанд в Единбърг, като се има предвид, че Шанд бе убит също по начин, който копираше дословно смъртта на една от жертвите в негов роман? — гласът му бе почти заглушен от шумотевицата, която избухна в залата, но по мрачните лица на полицейските служители можеше да се съди, че са го чули съвсем ясно.

— Без коментар — повтори заместник-началникът.

Трета журналистка скочи на крака.

— Шарън Колиър, „Дейли Мирър“. Ще отречете ли съществуването на сериен убиец, който си е поставил за цел да избива писатели на криминални романи?

— Не отричам и не потвърждавам нищо, госпожице Колиър. На този етап никой от нас не разполага с достатъчно доказателства, за да си позволим каквито и да било коментари по тези въпроси.

Заместник-началникът започваше да нервничи. Отговорникът за връзките с обществеността откри един от питомните си журналисти и го подтикна да се намеси.

— Патрик Стейси, „Дейли Експрес“. Къде точно бе открито тялото?

Дювал пое инициативата.

— Открихме останките на госпожа Лестър в изваден от употреба фризер, който от пет седмици бил подготвен за пренасяне в друг месарски склад. Така че, ако някой е забелязал човек, който е ползвал въпросния фризер през последните пет седмици, ще бъдем благодарни да ни уведоми.

Въпросите валяха все по-бързо.

— Има ли заподозрени лица?

— С какви улики разполагате?

— Съпругът й заподозрян ли е?

— Наистина ли съществува такъв сериен убиец?

— Предстои ли арест?

— Прибегнахте ли до услугите на профайлър?

Заместник-началникът се изправи рязко.

— Това е всичко засега, дами и господа. Когато имаме нови данни, ще ви уведомим своевременно.

— Чакайте малко! — извика някой в залата. Брадат мъж, облечен в спортно сако от туид, карирана риза и червена вратовръзка, си проправяше път през тълпата.

Заместник-началникът хвърли поглед към отговорника за връзките с обществеността, който замаха с ръце в знак, че трябва да си тръгват. Полицаят от Дорсет се заизмъква встрани, но Сара Дювал остана неподвижна, вперила поглед в човека, който упорито вървеше напред, без да обръща внимание на протестите на хората, които избутваше от пътя си.

— Защо не им кажете истината? — извика той със зачервено лице. — Защо си затваряте очите, след като всички знаят истината? Сериен убиец наистина съществува и той избива писатели на криминални романи, които са крали негови сюжети.

Междувременно няколко униформени полицаи се опитваха да се доберат до смутителя на реда. Но в залата цареше пълен хаос, защото всички журналисти се опитваха да чуят и разберат какво точно става. Шумотевицата се усили, но гласът на мъжа със спортното сако все още се чуваше.

— Откъде знам ли? — крещеше той с все сили. — Знам, защото аз съм убиецът. Аз ги убих. Убих Дрю Шанд, Джейн Елиъс и Джорджия Лестър. Те откраднаха моите сюжети и трябваше да си платят!

Дювал скочи, промуши се покрай шефа си и се гмурна в блъсканицата. Успя да си пробие със зъби и нокти път през възбудената тълпа и да се добере до плячката си. През ум не й мина да спре, за да се извини на фотографа, на когото заби лакът в ребрата, или на радиорепортера, който отнесе един удар по челюстта. Човекът със сакото от туид беше успял да се освободи от притисналите го от всички страни хора и разхвърляше листове хартия над главите на множеството. Листата трепкаха над хората като прилепи албиноси, стреснати от светлината. Журналистите продължаваха да се тъпчат и да се блъскат, други крещяха всевъзможни въпроси към мъжа в спортното сако, който се хилеше с безумната усмивка на фигура от средновековен водоливник.