Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Тя започна да пише отговор, но телефонът иззвъня и я прекъсна. Търсеха я от Испания.

— Добър ден, майор Берокал — каза тя, надявайки се да не й личи колко е разсеяна. Нещо в нея регистрира удивено, че за разлика от всеки друг път е напълно безразлична към развитието на случай, в който бе пряко замесена.

— Исках да ви съобщя как се развиват нещата при нас — гласът на Берокал също звучеше доста потиснато.

— Много мило от ваша страна.

— За съжаление няма кой знае какви новини. Делгадо отказва да се признае за виновен. Просто си седи с каменно изражение и не продумва и дума. Хубавото е, че започваме да получаваме сведения от лабораторията за веществени доказателства, които могат да подкрепят косвените улики. Открихме един от бившите съседи на Делгадо, който работи в Алкасар и смята, че Делгадо би могъл да е взел за кратко ключовете, когато е идвал в жилището му. Но най-хубаво от всичко е, че успяхме да открием двама свидетели, които са го видели с англичанката вечерта, преди да я убие. Свидетелите са мъж и жена, семейство от Билбао. Видели статията във вестника и веднага се свързаха с нас. Оказа се, че били отседнали в хотела, където работела жертвата. Тя взела данните им, когато се регистрирали, затова я помнели съвсем ясно. Вече го обвинихме в това убийство, но се надявам скоро да разполагаме с достатъчно доказателства, за да можем да възбудим обвинение по трите убийства.

— Чудесни новини — каза Фиона напълно безразлично. — Сигурно сте доволен, че вече не обикаля из улиците.

— И още как. Но никога не бихме го заловили толкова бързо без вашата помощ. Подчертах това пред шефовете си. Може да успея да ги убедя да ви поканят, за да ни обучавате по профилиране и статистическо свързване на престъпления.

Фиона се засмя глухо.

— Струва ми се, че сте прекалено голям оптимист, майоре. Но все пак ви желая успех с Делгадо.

— Благодаря ви. Успех и на вас, доктор Камерън. Убеден съм, че ще имаме повод да разговаряме отново.

Фиона се сбогува и затвори телефона. Знаеше, че би трябвало да е доволна, а вместо това изпитваше само безсилно раздразнение. Благодарение на нейната работа бяха спрели убиеца на чужденци в Толедо. Но никой нямаше да спре убиеца, който можеше да посегне на мъжа, когото тя обичаше. Може би трябваше да се обади на Сара Дювал и да й предложи услугите си.

В най-лошия случай Дювал щеше просто да й откаже.

Кит беше в кухнята и си правеше кафе, когато чу звънеца на входната врата. Той застина на място. Не очакваше никого, и въпреки че си придаваше смелост пред Фиона, бе наясно, че ако наистина серийният убиец съществува, Кит Мартин не може да не фигурира в списъка на жертвите му. Пъхна лъжичката обратно в плика с кафе и се облегна на кафе-машината. Пое си дъх и тръгна към антрето.

Беше съвсем близо до вратата, когато звънецът разкъса отново тишината и го накара да трепне неволно. „Пощальонът винаги звъни два пъти“. Джеймс Кейн, американска класика в жанра. И там краят не беше много щастлив. Отиде на пръсти до вратата, залепи ухо на нея и извика:

— Кой е?

Капакът на процепа за писма тракна и един глас се разнесе от ниското:

— Аз съм, Кит, Стив.

От облекчение Кит почувства леко замайване и започна да отключва припряно. После отвори широко вратата.

— Не съм параноик, честно — заяви той. После видя изражението на Стив и отстъпи. „Глупак такъв, наруга се Кит на ум. Стив не би дошъл тук през работно време, ако нямаше възможно най-лоши новини.“

— Да не се е случило нещо с Фиона? — попита той с неестествено ококорени очи. Гласът му скърцаше, устата му изведнъж пресъхна.

Стив го побутна леко, мина през прага и затвори вратата зад себе си.

— Доколкото ми е известно, Фиона си е жива и здрава. Хайде да отидем в кухнята. Трябва да поговорим.

Зашеметен от тревога, Кит тръгна първи и едва не се препъна, когато влизаше в кухнята.

— Тъкмо правех кафе — каза той, съзнавайки, че това няма никакво значение. Просто се опитваше да съхрани още малко неведението си.

— Бих пил кафе с удоволствие — каза Стив. Седна на масата и зачака търпеливо Кит да приключи с ритуала, да разпени млякото и да изчака врящата вода да изтече през смляното кафе. Кит постави внимателно една чаша пред Стив, взе своята и седна.

— Значи е за Джорджия — тонът му не беше въпросителен.

Стив кимна.

— Колегите са открили останките й тази нощ.

— Там, където каза Фиона ли? На пазара в Смитфийлд?

— Фиона се оказа права до последната подробност — с изключение на една. — Стив извади пура и започна да чопли целофановата й опаковка. — Било е ужасно, Кит. Който и да я е заклал, е запазил главата й непокътната. За да няма съмнение кого сме открили.