Вал Макдърмид - Смърт в сенките

От: Кит Мартин

Да: Фиона Камерън

Отн.: От лошо по-лошо

Ти беше права, Джорджия е мъртва. Студени, груби думи за студения, груб факт. Стив току-що си тръгна. Дойде да ми съобщи новината, не искаше да го чуя по новините или да ми го изтърси по телефона някой журналист.

Открили са я в Смитфийлд, точно както каза ти. Чел съм „Сега и завинаги“, така че мога да си представя как е било. Според Стив единствената разлика била, че убиецът оставил главата при трупа.

Иска ми се ти да беше тук. Или аз да съм при теб. Чувствам се объркан и странно изолиран от собствения си живот.

Моля те, не се тревожи за мен. Не съм забравил нищо от това, което ми каза. Ще стоя тук като в обсадена крепост, докато ти се върнеш, и после ще обмислим какво да предприемем, докато някой прибере този луд зад решетките.

Някъде в цялата тази история би трябвало да има някаква улика. Предполагам, че сега ще свържат следствията по трите убийства, макар и неофициално. Опитай се да влезеш в работния екип. Не че предпочитам да работиш, вместо да стоиш при мен. Но искам този тип да бъде заловен — и заради Джорджия, и заради собственото ми душевно равновесие. А ако има някой, който би могъл да направи анализ на връзките между тези престъпления, това си ти.

Обичам те.

Кит изпрати писмото, после излезе от Интернет. Извади дисковете от уредбата. После се качи в дневната, където Фиона държеше дисковете си с класическа музика и започна да ги разглежда. Извади реквиема на Верди и заслиза обратно по стълбите. Зареди диска, натисна копчето и седна. Докато музиката се надигаше като приливна вълна, той седеше облегнат на стола, със затворени очи, и в съзнанието му като филм се въртяха картини с образа на приятелката, която беше загубил.

Залата за пресконференции беше претъпкана, осветена прекалено ярко от телевизионните прожектори и задушна от изпаренията на цялото човешко множество. Журналистите се занимаваха с предположения относно естеството на предстоящото съобщение. По-опитните и по-циничните се опитваха да представят предположенията си за убеждения. Сигурно беше нещо свързано с Джорджия Лестър, и най-вероятно бе съобщение за смъртта й. Това беше категоричната им оценка на ситуацията. Не можеше да не е Джорджия, защото по-важно разследване в момента не се водеше. Ако имаше нещо друго, все щяха да са надушили от къртиците си в полицията. А тя сигурно беше мъртва, защото в противен случай пресконференцията нямаше да е организирана от полицията, а от издателите й. Беше очевидно.

Освен това всички претендираха да разполагат с вътрешна информация. Някой ги беше уведомил, че през нощта полицията била организирала голяма операция на пазара в Смитфийлд, и че операцията имала нещо общо с изчезналата писателка. По-начетените от тях бяха успели да свържат фактите и да намерят обяснението, което се надяваха сега да бъде потвърдено официално. Ако предположенията им бяха основателни, първа страница им беше гарантирана. А от това по-важно нямаше.

По-самоуверените сред тях твърдяха, че оттук нататък всичко е въпрос на подробности. Да са сигурни, че са изчистили фактите. Да изпратят навреме някой от начинаещите колеги, който не носи гордата титла „криминален репортер“, да издири съпруга, за да си осигурят сърцераздирателната последна снимка и негово изказване, предназначено да изтръгне сълзи и от най-коравосърдечните.

Независимо от всичко, когато представителите на полицията се появиха, в залата настана тишина. Явно работата беше много сериозна. Тук беше заместник-началникът на полицията заедно с главен инспектор Сара Дювал и още едно напълно непознато лице. Тримата насядаха зад гората от микрофони, видимо смутени. Очевидно се чувстваха не на място. Служителят, който отговаряше за връзките на полицията с обществеността, се държеше като нервен родител преди първата сценична изява на детето си. Когато всички се увериха в качеството на звука, заместник-началникът се покашля и започна.

— Благодаря ви, че дойдохте тук, дами и господа. Трябва да направя едно кратко съобщение, а после ще изслушаме вашите въпроси.

Той представи другите двама, непознатият се оказа служител на дорсетската полиция. После погледна листчето, което държеше в ръка и отново се покашля.

— В резултат на операцията, проведена снощи от служители на полицията на централен Лондон в пазара Смитфийлд, бяха открити човешки останки, които бяха впоследствие идентифицирани. Става дума за трупа на изчезналата писателка на криминални романи, госпожа Джорджия Лестър. Започна разследване на убийството. То се води от главен инспектор Дювал, но ще работим заедно с колегите от Дорсет, защото там се намира вилата, откъдето госпожа Лестър изчезна миналата седмица.