Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Барнаби, като професионален археолог, работеше по-бавно, отделяйки повече внимание на подробностите, с които Пиърс и другите не си губеха времето. Изглежда инстинктивно знаеше къде да копае, разкриваше контури, определяше граници и изкарваше на бял свят прохода от пясъка. Лорд Гроувър, чиято едра фигура значително ограничаваше подвижността му в изкопа, често се изкатерваше до ръба и гледаше надолу в пропастта, клатейки глава и повтаряйки:

- Прекрасно. - Беше щастлив като детенце в пясъчник.

Барнаби разчисти деветото стъпало и началото на десетото. Когато излязоха, лорд Гроувър каза, че е по-добре да се връща при Силвия. Върнаха се при лендроувъра, бяха доволни и усмихнати, очаровани от успеха и тайната си.

На следващия ден работата в лагера спря. Четиримата мъже спаха до следобеда. Конуей и Лиза се качиха в гробниците на благородниците, просто за пред хората, но всъщност не свършиха нищо. На вечеря разговорите бяха спокойни, засягаха леки теми заради Силвия, която се появи в шалварести панталони и сладострастно прилепнала по тялото плетена блуза. Май беше в лошо настроение и се цупеше, като от време на време се оплакваше от мартинито си.

В десет се бяха върнали в цепнатината. Работеха на смени от по четиресет минути, като си разменяха работата на двайсет минути, завършиха десетото, единайсетото и дванайсетото стъпало. Коридорът вече влизаше два метра навътре в твърдата скала. Човекът, който копаеше, трябваше да използва малка ръчна лопатка и да работи на колене в неудобна поза.

Спряха за тази нощ на тринайсетото стъпало.

На сутринта Гроувър влезе в палатката на Пиърс.

- Как мина снощи?

С кръвясали очи и болящо тяло Пиърс отвърна:

- Стигнахме до стъпало тринайсет.

Гроувър изглеждаше недоволен.

- Какво има? Мислех, че напредваме добре.

- Говорих с Барнаби. Той казва, че е невъзможно да се предвиди колко стъпала има - може да са дори трийсет.

- Е и?

- Силвия.

Пиърс изстена и се обърна на другата страна.

- Много е нещастна тук.

Пиърс въздъхна.

- Много е кисела.

- Колко можеш да я задържиш?

- Довечера е последната ни нощ. Обещах й.

Пиърс изглеждаше възмутен.

- Добре - каза. - Значи довечера е последната ни нощ. А сега ме остави да поспя.

- Извинявай - каза Гроувър.

- Няма защо. - Той се обърна и сложи възглавницата върху главата си.

Тръгнаха рано вечерта, опасно рано. Когато лендроувърът изръмжа на излизане от лагера, Силвия видя светлините, които просветна мъждиво през плата на палатката.

- Защо колата отива някъде всяка вечер?

- За провизии - отвърна Гроувър.

- Всяка вечер ли?

- Разбира се, стандартна процедура.

- Колко хора отиват?

- Само един, обикновено.

- Добре - каза Силвия. - Да си направим парти.

- Не си облечена за парти, мила моя - каза Гроувър, като се намести така, че да седне върху дрехите й.

- В момента не съм облечена за нищо.

Той се усмихна.

- Не е точно така.

Тя седна в скута му и го прегърна.

- Не искаш ли да си направим парти?

- Не - каза той, прокарвайки пръст по гръбнака й. -Не съм в настроение.

- А за какво си в настроение?

- Сега ще ти покажа.

В цепнатината Барнаби и Пиърс работеха мълчаливо, пестяха дъха и силите си. Това беше последната вечер, когато можеха да използват четирима мъже на две смени. Когато Гроувър си тръгнеше, един щеше да остава в лагера, а работата значително щеше да се забави.

Разкриха четиринайсетото стъпало, после петнайсетото. Въздухът, осветяван от фенерчетата, беше жълт от прах. Бяха стигнали шестнайсетото стъпало, когато смяната им свърши. Коридорът вече се спускаше четири метра в скалата.

На върха Пиърс запали цигара, после я изхвърли. Устата му беше прекалено суха и спечена от работата в тунела.

- Понякога си мисля, че ще продължат вечно - каза той.

- Стъпалата ли? Възможно е, да знаеш. В гробницата на Тутанкамон са били само шестнайсет, но на Сети I са били трийсет и шест. Може да копаем седмици наред.

- Какво ще намерим накрая? Стая?

Барнаби поклати глава.

- Съмнявам се. Вероятно врата.

- Запечатана?

- Несъмнено.

Времето летеше бързо. Сякаш бяха минали само няколко минути, а вече вадеха Никос и Конуей и се готвеха да слязат отново. Пиърс се беше схванал от усилието и засъхналата по тялото му пот.

Копаха яростно на дъното. Барнаби вече беше обзет от нетърпение и работеше бързо като останалите. Двайсет и второто стъпало беше разчистено към полунощ. Пиърс беше изтощен, когато го издърпаха. Барнаби отвори термос с кафе и си наляха в чаши, от които се издигаше пара в тъмния въздух. Отдолу чуваха приглушения шум от работата на другите двама.