Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Забележително! - каза Барнаби на сутринта. - Трябва да ги видя довечера. Ще дойда с вас. Забележително! Абсолютно забележително!

- Не искам да оставам сама - каза Лиза. Въпреки че всички в лагера ликуваха, Пиърс забеляза, че тя беше по-тиха от обикновено.

- Нещо не е наред ли? - попита той.

- Не, просто не искам да оставам сама в лагера.

Не това бе имал предвид Пиърс и тя го знаеше.

- Довечера Алън ще остане с теб.

- Трябва да ми разкажеш всичко! - каза Барнаби.

- Всичко от самото начало. Как са разположени стъпалата?

- Така - каза Пиърс и нахвърля нещо на един лист хартия. - Пропастта се спуска вертикално до тази къса платформа. Копахме малко над два метра, преди да се натъкнем на първото стъпало. Алън и Никос разкриха още пет. Високи са по около петнайсет сантиметра.

- Как са ориентирани? - попита Барнаби, без да сваля очи от рисунката.

- Настрани - каза Никос. Той ги нарисува как се спускат под ъгъл от челото на скалата.

- Значи гледат на север - каза Барнаби. - Това е добре. Много, много добре. О, трябва да ги видя!

- О, извинете ме - каза някакъв глас.

Всички се обърнаха.

Беше Хамид Искандер, застанал на входа на палатката.

- Обезпокоени ли сте? - попита той с лек поклон. - Надявам се не?

Пиърс се постара да скрие изненадата си, да овладее изражението си, но не можеше да проговори. От колко време беше тук този мъж? Какво беше чул?

За щастие на всички Никос реагира невъзмутимо.

- Идвате точно навреме — каза той. - Играем на една интересна загадка. Обикновено се прави с клечки за зъби, но разполагаме само с фибите за коса на госпожица Барет. - Пиърс видя, че на масата има половин дузина фиби. Не ги беше забелязал преди това.

Искандер се усмихна на Лиза.

- Много хубаво.

- Сега гледайте внимателно - каза Никос. Взе листа, обърна го и нарисува точка. После подреди четири фиби около пея. Целта е да преместите само две фиби, за да заобиколите точката. Искате ли да опитате?

- Аз опита, да. - Искандер се ухили и се наведе над листа. Малко си поигра с фибите, после започна да мръщи чело. Накрая успя и се изправи.

- А - каза Никос, като му се закани с пръст. - Но вие преместихте три фиби. Позволено е само две.

- Да? Две?

Хамид опита пак. Всички го гледаха, а Пиърс почувства как идва на себе си. Арабинът не подозираше нищо, беше се хванал на задачката на Никос.

- Аз не съм възможен - каза той накрая.

Никое бързо му показа как става. Хамид се разсмя, когато видя, и весело запляска с ръце.

- Е, да се връщаме на работа - каза Барнаби. Всички излязоха навън на слънцето. - Някакви новини от Кайро?

- Да - каза Искандер. - Новини.

Не каза нищо повече.

- Какви новини?

- Снимките са хубави. Кайро казва да.

- Добре, добре - каза Барнаби. - Нещо друго?

- Да? Преводите са хубави. - Той пъхна ръце в джобовете и тръгна с Барнаби.

- Това е добре. Как сте вие, откакто се видяхме за последно?

- Хубав. - Той се усмихна. - А хората тук?

- Не се оплакваме. Преди няколко дни пипнахме дизентерия, но се изчисти. Но сме изморени. Мисля, че може да си вземем няколко дни почивка и да отидем в Луксор, за да си починем и да поспим известно време в хотел.

- Но лордът Гроувър идва.

- Така ли? Не съм получил съобщение.

- Кайро казва да.

- Е, тогава ще го изчакаме. Нека ви покажа къде работим в момента. В гробницата на жреца Пуимре и открихме някои доста интересни неща.

- А тоя колко дълго ще остане чук? - изръмжа Никос.

- Колкото си поиска - отвърна Пиърс. - Нищо не можем да направим по въпроса.

- Ако продължи да души наоколо, ще му строша носа.

- Защо носа?

- Като услуга. В тази страна човек без обоняние е благословен. — Той се разсмя, но напрежението зад заканата си остана.

Пиърс завари Лиза в палатката й, четеше. Седна до леглото й и попита:

- Какво има?

- Нищо.

- Не изглеждаш доволна.

- А трябва ли да съм?

- Мисля, че да. На прага сме на удивително откритие.

Тя поклати глава.

- Ти си на прага да започнеш живот, в който непрекъснато ще трябва да се оглеждаш и ослушваш, уплашен и тревожен.

- Не и аз - каза Пиърс през смях.

- Според теб колко ще остане Хамид?-Каза го почти с надежда. Това го подразни.

- Не много. Казва, че Гроувър идвал насам.

- Не съм изненадана - каза тя, оставяйки книгата. - Любопитството му скоро ще го доведе. - Тя го погледна втренчено за няколко секунди, после попита: - Наистина ли искаш да го направите? Да ограбите гробницата?