Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Варезе сви устни и пренебрегна въпроса.

- Тук съм по работа. По много сериозна работа. Мисля, че е най-добре да говорим насаме.

- О - учуди се Барнаби.

- Господи! - възкликна Пиърс. Улови погледа на Гроувър, който тъжно поклати глава. Стоеше облегнат на лендроувъра и пушеше, чертите му бяха изопнати от умора. Никой от лагера не се приближи към него, стояха настрана, сякаш ако се скупчеха на едно място, щеше да изглежда подозрително. Всъщност така разделени, сковани и равнодушни изглеждаха още по-подозрително.

- Елате - каза Варезе на Барнаби. - Да поговорим в палатката ви.

След час Барнаби направи официално съобщение. Експедицията щеше да промени плановете си и да започне търсенето на така наречената гробница. Останалите в групата се мъчеха да не издадат шока и облекчението си. Варезе се престори, че е очарован от решението на групата. Той остана за вечеря в лагера и лорд Гроувър, внезапно подмладен, извади отнякъде каса шампанско, за да отпразнуват новата цел на експедицията.

Пиърс го хвана насаме по-късно.

- Копеле такова — каза. - Наслаждаваше се на всяка минута.

- Не на всяка - каза Гроувър. - Бях доста разтревожен, когато господин Варезе ми каза, че крадците са заловени и разстреляни.

- Значи не смятат, че сме ние?

Гроувър се усмихна.

- Господин Варезе - каза той - е много умен човек.

Не каза нищо повече. Пиърс се върна при Лиза и я хвана за ръка. Тя се усмихваше, сияеше от щастие.

- Ще търсим гробницата - каза тя през смях. - Като сбъдната мечта.

- Ще издържиш ли тук в пустинята?

- Първо трябва да се оженим.

- Аз ще издържа всичко, ако си до мен.

- Знам.

- Знаеш, а? - попита той.

- Да - каза тя. - Знам.

- Ще ти купя годежен пръстен - каза той. - От александрит. После ще се оженим в... къде искаш да се ожениш?

- В посолството в Кайро.

- Не, ще се оженим в Атина. А за медения месец ще отидем в...

- Във вилата на чичо ми на Капри.

- Точно така - каза Гроувър от няколко метра.

- Подслушвач - каза Пиърс.

- Пийнете още шампанско - каза Гроувър и им напълни чашите.

Пиърс си помисли, че затова беше купил и шампанско.

- Кой ще е кум? — попита Гроувър.

- Не задавай тъпи въпроси - каза Конуей. - Аз имам старшинство.

По-късно вечерта Варезе обикаляше около огъня и разговаряше поред с всеки член на експедицията.

- Кажете ми - обърна се той към Никос, - смятате ли, че тази гробница наистина съществува?

- Не - каза Никос.

- Но снимките са доста убедителни.

- Не - каза Никос. - Може да изкараме десет години тук и да не намерим нищо.

- Винаги има шанс - каза Варезе. - Всичко е доста необичайно. Знаете ли кога за първи път заподозрях нещо? Един скарабей бе проследен до Асуан.

- Така ли?

- Да. Експертите смятаха, че е фалшификат, но се съгласиха, че е необикновено добре изработен.

Варезе извади бръмбара от джоба си.

Никос не трепна.

- Хубав е - каза.

- Да - съгласи се Варезе и се отдалечи. Конуей се обзаложи на пет долара, че гробницата не съществува. На Варезе това май му се стори забавно.

Когато стигна до Пиърс, спря.

- Да - каза той почти на себе си. - Ти.

- Аз? - Пиърс беше полупиян, весел, Лиза се беше облегнала на рамото му.

- Да - каза Варезе. - Ти си. Поздравления.

- За какво?

- За годежа, разбира се.

- Благодаря.

- Възхищавам ви се.

Пиърс кимна.

- Сигурно е било много трудно. Според мен накрая всичко ще се оправи.

- Не съм сигурен, че разбирам - бавно каза Пиърс.

- Ако ми позволите - каза Варезе. - Малък подарък за младата двойка.

- Той кимна на един военен, който донесе голям кашон и го подаде на Пиърс.

- С най-добри пожелания - каза Варезе. - Знаете ли, някога си мислех, че може да бъда убит. Беше лесно да съм уплашен.

Пиърс се намръщи.

С прощално кимване Варезе се отдалечи.

- Какво е това? - каза Лиза. - Отвори го.

Пиърс скъса канапа и тиксото и вдигна капака. Вътре намери черна перука, мустаци и кутия грим.

Както и две консерви боб и две консерви пилешка супа.

За миг той зяпна смаян и не можеше да повярва, а после се разсмя. Смя се, докато по бузите му потекоха сълзи, и Лиза, вкопчена в него, също се разсмя. Двамата тръгнаха към пустинята, отдалечиха се от лагера, докато останаха сами, все още смеейки се под тъмното небе, а Египет беше около тях.