Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Но този път е бил истински.

- Млъкни - студено каза Варезе. - Глупостта ти ще че вкара без време в гроба. Опитвам се дати обясня, че скарабеят наистина е фалшификат.

Искандер разтвори ръце.

- Тогава какъв е проблемът?

- В камъка и качеството на изработката. Дадох го за оглед на професор Хаким и професор Имам. И двамата се съгласиха, че вероятно е копие, но не бяха сигурни. Във всеки случай камъкът е истински, а изработката -отлична. Решихме да разследваме.

Искандер знаеше какво следва. Сюжетът за проследяването на древни артефакти често се повтаряше в египетската история. Полицейски отряди проследяваха пътя на предмета до източника му.

- Предохранителна мярка - сухо каза Варезе. - Рутинна работа. Продавачът беше разпитан. Той обясни, че го е купил от някакъв нубийски търговец. Търговецът беше намерен. Той каза, че го е купил в Асуан. Разбрахме, че тамошният търговец е турчин. Той каза, че го купил от някакъв моряк. Морякът открихме трудно, но той ни разказа необичайна история.

- Взел го от непознат странник, човек, който откраднал лодка в Асуан. Непознатият му го предложил като подкуп, а после го пребил, но не си взел скарабея. Изключително необичайна история.

- И вие му повярвахте?

- Да. Когато приключихме с него, му повярвахме.

- Звучи невероятно - осмели с да отбележи Искандер.

- Звучи все по-вероятно - каза Варезе. - Историята с лодката е озадачаваща. Изследвахме скарабея още веднъж и пак не бяхме сигурни дали е фалшив, въпреки че го подозирахме. Така че направихме още едно много задълбочено разследване.

- Да?

- Може да ти е интересно да научиш, че съм в Луксор от две седмици, и смятам, че знам истината.

Искандер се размърда на стола си. Настъпи дълго мълчание. Накрая той каза:

- А аз как мога да помогна?

- Събери си личните вещи и опразни този кабинет до утре сутринта - каза Варезе. - Заместникът ти вече пътува от Кайро насам.

С тези дум и той стана и излезе от стаята.

Конуей седеше на един стол в „Хилтън" и гледаше реката през прозореца. От банята се чу душа. Дребничката от Хонг Конг доста се беше привързала към него.

По Нил нагоре-надолу се носеха лодки. Вятърът беше добър, платната бяха издути докрай.

Загледа се как една лодка се появява по течението, преминавайки под Кубри ел-Тахрир, мостът, свързваш източния бряг и остров Замалек. Беше стара и плаваше ниско във водата, не се отличаваше с нищо освен с платното.

Синя кръпка.

Той погледна пак, после взе бинокъла. На руля, прегърбен под слънчевите лъчи, стоеше Никое. Той проследи как Никое прекара лодката покрай „Хилтън“, после около северния край на острова.

Хладнокръвен тип, помисли си Конуей. Нито веднъж не вдигна очи към прозорците на хотела.

Конуей се срещна с Пиърс на вечеря.

- Имаме посетител.

- Никос?

- Аха. Дойде точно навреме, в дванайсет и половина.

- Как изглеждаше?

- Като човек, прекарал две седмици по Нил. Откачил от скука.

- Вечерта ще е тежка — каза Пиърс. - Къде е Барнаби?

- Сигурно в стаята си.

- Върви да го извикаш. Кажи му, че ще се видим на площад „Освобождение“ в десет вечерта.

- Добре.

- Чакай ме във фоайето в девет.

- Какво ще правим?

- Ще вземем такси.

- Няма да ни трябва цял час да... - и млъкна. - О, разбирам. Искаш да кажеш, че ще си вземем такси.

- Точно така - каза Пиърс.

Вървяха мълчаливо по тъмните улици на източния квартал на града.

- Чувствам се като глупак - каза Конуей. - Като малък имах такава пижама.

Беше облякъл галаба, която бяха купили нова и бяха омърляли добре, като я бяха хвърлили на улицата и я бяха стъпкали с крака.

- Не се тревожи - каза Пиърс. - Изглеждаш страхотно. Сигурен ли си, че знаеш как да запалиш някоя от тези коли?

- Фиат ли? Обиждаш ме.

След половин час търсене намериха това, което искаха - такси, паркирано самичко. Беше пред едно кафене с яркочервени неонови лампи. Собственикът сигурно вечеряше вътре.

- Рисковано е - каза Пиърс.

- Стига бе.

Под галабата Конуей беше с костюм и вратовръзка. Ако нещо се объркаше, щеше да си шмугне в някоя пряка, да свали робата и да стане нов човек. Никой нямаше да посмее да се занимава със западняк.

- Това е суперменският ми номер - обясни той.

Спряха в края на улицата.

- Добре, приятел - каза Конуей. - Сега ти чакаш тук и ако видиш нещо, започваш да кашляш. Кашляй като луд. Аз ще си плюя на петите и ще се видим в хотела. Иначе чакай тук и ще те взема. Ясно?

- Ясно.