Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Нищо не виждам - каза Конуей, присвивайки очи.

- Няма много за гледане. През пети век след Христа тук, в пустия край на Сахара, бил построен стар коптски манастир. Сега е срутен.

- И?

- Подземните складови помещения са непокътнати. Те взеха кашоните и ги повлякоха през пустинята.

Пиърс видя руините чак когато стигна много близо. После различи останките на основите, част от стена. Бяха от кирпич.

- Тук вече никой не идва - каза Барнаби. - Наоколо има по-хубави манастири, а този е много малък и незначителен. Вървете след мен.

Той ги поведе през разрушените помещения към малък проход, където пясъчни стъпала водеха надолу под земята. Светна с фенерчето си.

- По-добре да влизаме един по един - каза той. -Може да се срути всеки момент.

- Аз ще отида - каза Конуей. - Аз съм безстрашен. Това е добре известно.

- Когато слезеш, ще видиш голяма стая. Остави кашоните близо до стълбите и ги покрий с пясък.

- Окей.

- И внимавай за змии.

- Ще ги омагьосам - каза Конуей. Взе фенерчето и слезе.

- Уютничко - каза. После тишина. След няколко минути излезе, взе кашона на Пиърс и го свали долу. Пиърс се върна при таксито, за да вземе последния кашон.

Отвори багажника и опипа в тъмното.

После видя фаровете.

На хоризонта от изток. Подскачаха, от време на време се вдигаха, за да пронижат нощта с двата си еднакви лъча. Чу далечен шум на двигател.

Полицията.

Той бързо извади кашона и забърза при останалите.

- Какво има?

- Ченгета. - Той подаде кашона на Конуей. - Свали го бързо. Трябва да се омитаме.

Никое погледна към фаровете.

- Идват насам.

Конуей се смъкна по стъпалата с кутията. Другите гледаха светлините.

- Ще видят таксито - каза Барнаби. - Какво ще правим?

- Можем да се погрижим за тях - каза Никос, стискайки юмруци. — Сигурно са само двама или трима.

- Не - каза Пиърс. - Ако тук има неприятности, утре сутрин полицията ще се върне и ще претърси основно района. Трябва да се разкараме, без да ни видят.

- Но ще видят таксито - изхленчи Барнаби.

Конуей се върна горе.

- Чувам отчаяни гласове - каза. - Но не се бойте. -Обърна се към Никос. — Ти говориш египетски, нали? А аз говоря френски. Ето какво ще направим.

Прошепна нещо на Никос и той кимна.

- Може да стане.

Светлините се приближаваха.

- Какво става? - попита Барнаби.

- Вие двамата се скрийте - каза Конуей. - Ние ще се погрижим за всичко.

Пиърс и Барнаби се хвърлиха зад една дюна на няколко метра от тях. Никос спокойно се върна при таксито, извади пепелника и изсипа фасовете на пясъка. После запали цигара и се подпря на вратата. Конуей избяга в пустинята далеч от манастира и изчезна в една падина.

- Какво правят? - попита Барнаби шепнешком.

Пиърс поклати глава.

Колата се приближи. Фаровете светеха много ярко и той виждаше очертанията на лендроувъра. Предните светлини осветиха таксито. Роувърът спря.

Включи се прожектор, който претърси района. Спря се на Никос, който стоеше подпрян на таксито.

От лендроувъра някой бързо заговори на египетски.

Никос преспокойно вдигна пръст към устните си и предупредително поклати глава.

Никос гледаше как светлините се приближават и чакаше прожекторът да се спре върху него. Умираше от страх, но знаеше, че трябва да запази спокойствие. Трябваше да предизвика интереса им и да го задържи, така че да не му поискат паспорта. Ако го направеха, направо влизаше в затвора.

От лендроувъра долетя глас:

- Какво правите тук?

Той притисна пръст към устните си и им махна да пазят тишина. Отиде до колата, енергично клатейки глава.

От прозореца се показа мъж и каза сърдито:

- Не знаеш ли, че можем да те гръмнем, глупак такъв?

- Това ще е скандал за страната ни - каза Никос сериозно.

Миг на колебание.Той усети как сърцето му прескочи - може би беше успял. В тъмното се опита да запази спокойно изражение, да показва самодоволство, тайнственост.

- Какво искаш да кажеш?

- Умолявам ви да говорите тихо - прошепна Никос.

- Жизненоважно е. И угасете фаровете.

- Обяснявай! -сопна се гласът, но вече по-тихо. Никос надзърна в лендроувъра. Още двама, въоръжени с пушки.

- Чужденци - каза Никое. - Няма да повярвате. - Плю на земята.

После се наведе по-наблизо, съзаклятнически.

- Нали ще запазите тайна?

- Това аз го решавам.

Светлините на лендроувъра угаснаха. Победата беше в кърпа вързана, помисли си той.

- Там е - започна Никое - френският посланик. Негово превъзходителство и любовницата на негово превъзходителство.