Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Гроувър се беше окопитил и каза:

- Колко любопитно.

- Естествено — продължи Варезе, - всичко това създава сериозно главоболие на правителството. Нито писмото за откупа, нито успешното ни справяне с престъпниците ще бъде публично обявено. Да обявим, че някакви дребни крадци са открили гробница, не е в интерес на... да кажем на националния ни имидж. Сигурен съм, че разбирате.

Гроувър се намръщи. Не разбираше нищо.

- Защо ми казвате всичко това?

- Защото се надявах, че можете да ми помогнете.

- Ще направя всичко по силите си.

- Щедростта ви е прословута - усмихна се Варезе.

- Ние сме много благодарни. Виждате ли, престъпниците умряха, без да разкрият къде е скрито съкровището. Знаем, че техният ръководител е още на свобода, и дискретно разпространихме вестта, че ако той ни разкрие скривалището с анонимно писмо, няма да го преследваме. — Варезе се изкиска. — Не се съмнявам, че скоро ще получа такова писмо. В момента човекът сигурно се тресе от паника.

- И аз така мисля - каза Гроувър, нервно потривайки длани.

- Това обаче не решава проблема с гробницата. В момента правителството разполага с малко средства за изследване на нови паметници. Новото откритие е проблем за финансирането.

- Разбирам.

- Това, от което правителството има нужда, е човек със значително лично състояние и хуманистични убеждения, който е склонен да поеме разходите по експедиция, която да намери гробницата.

- Аха.

- Естествено, ако бъдат открити големи съкровища, средствата ви ще бъдат напълно възстановени, също като при Карнарвън.

- Това е много мило.

- И, разбира се, всички участници ще се покрият със слава...

- Предполагам.

- Освен парите има още един проблем. Трябва ни група специалисти, които да свършат работата. Ние сме в доста деликатно положение. Информирани сме за съществуването на гробница. Но нима можем да извикаме експерти от цял свят, без да събудим любопитство и да повдигнем неудачни въпроси? Как ще се оправдаем, че знаем за гробницата, преди да сме започнали да я търсим?

- Сериозен проблем.

- Така е - каза Варезе, кимайки мъдро. - Така е.

- Вие сте в ужасно затруднение. Какво предлагате?

- Питах се за групата, която сега така щедро подкрепяте - експедицията на професор Барнаби. Дали ще може да се отклони от настоящия си проект, за да търси гробницата?

Лорд Гроувър въздъхна.

- Съмнявам се. Професор Барнаби и екипът му са така отдадени на работата си, не мисля, че биха искали да я изоставят след многото вложени усилия.

- Може би ще успеете да ги убедите.

- Надценявате влиянието ми, сър.

- Помислете си - каза Варезе. - Ще бъдат признати за откриватели на нова египетска гробница! Светът ще ги аплодира. Ще получат най-високи похвали. Със сигурност ще успеете да направите примамливо предложение, нали?

- Е, щом е така...

- Писмото за откупа се пази в тайна - каза Варезе. -Престъпниците са екзекутирани. Никой не знае истинската история освен нас. Защо не вземете снимките със себе си и не ги покажете на Барнаби? Мисля, че ще го развълнуват.

Гроувър взе плика и го пъхна в джоба на ризата си.

- Ще опитам, въпреки че се съмнявам, че ще успея да променя решението на професор Барнаби. Той е специалист, а аз не съм, а вашият план е толкова... толкова е, честно казано, невероятен.

- Значи аз ще отида в Луксор и сам ще говоря с него.

- Това е прекрасна идея!

Варезе се усмихна.

- Смятате ли, че ще се получи.

- Ако вие не успеете - каза Гроувър, — значи никой не може.

Седяха навъсени около лагерния огън, почти не разговаряха, от време на време поглеждаха военните. Беше късен следобед. По-рано през деня Пиърс бе говорил с Али Чампс.

- Какво става? — бе попитал, сочейки войниците.

- Нищо.

Това беше вярно съвсем буквално. Военните стояха там с пушки на рамо, пушеха и си говореха.

- Защо са тук?

- Чакаме заповеди.

- Заповеди? Какви заповеди?

- От Кайро - каза Али и му обърна гръб. Не разбраха нищо повече.

По залез в лагера с ръмжене дойде още един лендроувър и спря. От него слязоха още военни.

- Господи! - каза Пиърс. Преброи ги, общо шестнайсет.

- А аз имам само верния си пистолет за кобри - каза Конуей.

След това от колата слезе лорд Гроувър, изглеждаше уморен и тъжен. Придружаваше го нисък мъж с бяла коса и благородно излъчване.

- Мосю Варезе - каза Барнаби, скачайки на крака.

- Какво става? — прошепна Конуей на Пиърс.

- Не знам.

- Това е оскърбление - казваше Барнаби. - Защо тези войници са тук? Защо сме под охрана?