Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Пиърс влезе в погребалната камера. Голямата статуя на Анубис се мръщеше от входа на съкровищницата. Клечката угасна. Мракът го обгърна. Бързо запали друга.

Застана пред позлатения ковчег. За пореден път беше смаян от огромните му размери. Той се промуши покрай него, за да отвори вратите, и спря в последния от четирите ковчега пред саркофага. Капакът все още бе вдигнат, както го бяха оставили. Той погледна фараон Мекетенре.

Лицето беше спокойно, нито отпуснато, нито мъртвешки вкочанено. Изражението му беше умиротворено, убедено, очите гледаха напред, право напред, сякаш в очакване на някаква предначертана цел.

- Всичко бих дал да разбера какво си си мислил, когато си умрял - каза Пиърс.

Гласът му отекна в гробницата.

Пламъчето угасна.

Той се върна в лагера по обяд. Когато се изкачи на едно пясъчно възвишение, погледна надолу към палатките и не повярва на очите си.

Там бяха спрели четири черни лендроувъра и от тях скачаха дузина въоръжени мъже, обкръжавайки лагера.

Той продължи и паркира до колите на Службата по старините. Конуей го посрещна, клатейки глава.

- Лоши новини - каза. - Губим.

Пиърс погледна военните.

Един тънък мъж с навъсено, мрачно лице се приближи към тях. Пристъпваше тържествено.

- Господин Пиърс?

- Да.

- Аз съм Али Чампс - каза с лек поклон. - Заместникът на господин Искандер.

- Заместник? Случило ли се е нещо?

- Да - каза Али Чампс. - Нещо се случи.

Али Варезе стана, за да посрещне лорд Гроувър, и го покани да седне с жест. Лицето на директора беше сурово, но обноските му бяха достатъчно дружелюбни. Разбира се, при египтяните това нищо не значеше, можеха да ти се усмихват мило, докато те прегазват.

- Интересно ми е най-сетне да се запознаем - внимателно каза Варезе.

Лорд Гроувър кимна и зачака.

- Съвместната работа на Египет и Англия в археологическите начинания е с дълга и достойна история - каза Варезе.

Лорд Гроувър запали цигара.

- Белязана от почтеност и честни отношения и от двете страни.

„Какво, по дяволите?“, помисли си Гроувър. Усмихна се и каза:

- Винаги съм вярвал, че традициите трябва да се пазят.

- Именно.

Варезе размести документите върху бюрото си.

- Това, което ще кажа, не ви засяга пряко - каза Варезе. — Но засяга съдружниците ви. Ще говоря строго поверително. Нищо от това, което ще споделя, не бива да излиза от тази стая.

- Може да разчитате на мен.

- Днес получих необикновени новини. Доста странно, дойдоха в анонимно писмо.

- Хм.

- Ще се изненадате да го чуете - каза Варезе.

Влезе момче с чай.

- Захар? - попита Варезе.

- Не, благодаря - каза Гроувър, потупвайки корема си, мъчейки се да скрие факта, че къркори нервно. -Трябва да следя калориите.

- Да - каза Варезе. - Аз също. Проклятието на старите години. Старците стават внимателни и плахи във всяко отношение, боя се.

Гроувър не каза нищо. Опита да се отпусне, да охлаби стегнатите си мускули, да изглежда спокоен. Не можеше да е сигурен какво знае Варезе, но явно знаеше нещо.

- Но аз ви разказвах за новините - продължи Варезе. - В известен смисъл това са лоши новини. В друг смисъл са добри. Изглежда шайка мародери са открили нова фараонска гробница в региона на Долината на царете.

Гроувър се изправи на стола.

- Не!

- Да - меко каза Варезе. Очите му го следяха зорко.

- Казах ви, че ще се изненадате. Ще се изненадате още повече, когато чуете останалото.

- Аз... не мога да повярвам. Мародери? Удивително!

- Честно казано, и на мен ми е трудно. Но Египет е страна на изненади особено когато става въпрос за древните.

- Да.

- И имаме потвърждаващи доказателства. Виждате ли, знаем кои са мародерите.

- Отлично! Браво на вас! - При тези думи Гроувър усети жестока болка в стомаха.

- Благодаря - каза Варезе, отпивайки от чая си. — Действаме бързо. Всъщност вече бе въздадена справедливост.

- Така ли?

- Да. - Той си погледна часовника. - Тези, които се опитват да откраднат националните ни съкровища, винаги ще получават строги наказания. Крадците бяха екзекутирани от стрелкови отряд преди десет минути.

Гроувър понечи да отвори уста, но откри, че не може да каже нищо. Нищичко.

Варезе изчака няколко минути, преди да продължи. Очевидно се наслаждаваше на момента и Гроувър го мразеше заради това. Накрая директорът каза:

- Не беше нищо особено. Крадците бяха чиста измет, обикновени скитници. Наистина е забележително, че са успели да снимат гробницата и да напишат на английски писмото, което ни бе изпратено. Снимките и писмото са доста добре направени. Човек би си помислил, че всичко е замислено от професионален археолог.