Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Звучи модерно - каза Конуей. - Може би и за нас още има надежда.

- Но това не е краят. Песер така се ядосал, че заплашил да отиде да се жалва право при Рамзес. Губернаторът много се разтревожил - това било нарушение на установения бюрократичен ред - така че дал Песер на съд. Осъдили го за лъжесвидетелство, бедния човек.

- Все по-модерно - каза Конуей.

- Разбира се, не всички мародери се измъквали. Няколко години по-късно хванали осем мъже, които ограбили мумиите на един фараон и жена му.

- И какво станало с тях? - попита Пиърс.

- Били бедняци - каза Барнаби. - Каменоделец, роб, селянин, носач на вода.

- Нямали връзки — каза Конуей.

- Боя се, че не.

- И им хвръкнали главите?

- Хвръкнали.

Конуей се обърна към Пиърс:

- Ние с какви връзки разполагаме?

- Недостатъчно.

- Така си и мислех, че ще кажеш. Винаги ще кажеш нещо мило и ободряващо.

- Я кажи - каза Пиърс - как са хванали тези мародери?

Барнаби се усмихна.

- Не знаем. Историята мълчи.

В нощта, преди да тръгнат за Кайро, посетиха гробницата за последен път. Барнаби избра предмет, достоен за музейните чиновници - огледало с дръжка от чисто злато с името на цар Мекетенре.

На излизане от гробницата Конуей спря в най-външната камера.

- Минутка.

- Какво има?

- Ъъъ, дай ми лоста.

- Защо — попита Пиърс.

- Просто го дай.

Пиърс му го подаде. Конуей бързо отвори вратата в пода и погледна към струпаните тела на робите в долната камера.

- Какво правиш?

- Сбогувам се. Някакъв проблем?

Този път Пиърс не можеше да разбере дали той се шегува или не.

След миг Конуей скочи в стаята. Разходи се между сгърчените тела.

- Смяташ ли, че те са вярвали във всичко това? -попита той, вдигайки очи към Барнаби. - В цялата религиозна част?

- Сигурно - каза Барнаби. - Някои от строителите на гробниците са били много набожни.

- Надявам се. - Той погледна телата. - Надявам се вие, приятели, да сте били набожни. Ако сте били, всичко е наред. Имате право да вярвате в каквото си искате. Може да сте си мислели, че правите нещо добро тук, а? - Той се усмихна. - А може и да не сте.

Той се наведе и вдигна черепа на едно тяло, което се бе разложило напълно с изключение на скелета.

- Извинявай - каза той, отделяйки черепа от гръбнака. - Видя ли, не те заболя.

Той погледна Пиърс и вдигна черепа в ръка. Очните орбити бяха празни, носът - черна дупка, озъбената челюст им се хилеше.

- Искаш ли да ти кажа нещо за последната гробница? - попита той Пиърс. - Гледай сега.

Почука по белия череп.

-Това е последната гробница, човече. Ей тук е и ти си погребан в нея цял живот. Не можеш да избягаш.

В стаята горе настъпи мълчание. Барнаби и Пиърс се спогледаха смутено.

Накрая Барнаби се разсмя:

- За какво говори той?

- Не знам - каза Пиърс.

Когато се върнаха в лагера, бе станало късно. Решиха да пийнат по едно преди лягане и отидоха в палатката с провизиите.

Когато наближиха, навън се стрелна сянка и хукна през пустинята под светлината на луната. Видяха развяваща се роба.

- Хей!

Конуей хукна след човека.

- Снимките! - каза Пиърс. - Снимките на гробницата са в палатката с провизиите.

Мислеше усилено. Ако мъжът бе видял снимките, щеше да се наложи да го убият. Нямаше друг изход.

Конуей го настигна и го хвана.

Пиърс влезе в палатката с провизиите и погледна малкия сейф, в който държаха и снимките. Не беше разбит, поне не личеше.

Бързо се огледа. Всичко друго изглеждаше на мястото си. И алкохолът беше налице.

Излезе навън. Конуей водеше човека. В тъмното видяха, че е арабин, върлинест с големи мустаци, мършав и треперещ от страх. Очите му бяха ококорени, молещи.

- Ето го нашия човек — каза Конуей. - Не беше проблем да го догоня, защото се беше натоварил с това.

- Той хвърли нещо на пясъка.

- Какво е това?

- Виж де - каза Конуей.

Пиърс погледна-две консерви супа.

- Това ли е всичко?

- Това е - каза Конуей.

- Господи!

Пиърс погледна Барнаби.

- Говори с него. Кажи му, че искаме обяснение или утре сутрин ще плува по лице в Нил. Изкарай му ангелите.

Барнаби бързо заговори на арабски. Мъжът не каза нищо. Езикът му висеше навън като на куче. Барнаби каза нещо рязко и мъжът отговори със запъване.

- Той е от едно село на север, близо до Камула. Казва, че е чул, че оттук лесно се краде храна. Други вече го били правили нощем. Казва, че досега не е идвал.

- Ако бяхме изхранвали района, щяхме да забележим - каза Пиърс. - Лъже.

Барнаби пак заговори грубо. Мъжът изстена, после отговори.