Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Той бръкна в торбата с проста храна, която си беше купил от Асуан за пътуването, намери портокал и го обели със зъби. Метна парченце от кората през борда и засече времето, за което то мина покрай кърмата.

Изчисли на ум скоростта, носеше се грубо с пет километра в час, до Луксор имаше около 225 километра. Това значеше четиресет и осем часа плаване, ако вятърът не утихнеше. Сега духаше от североизток, идеален за него, но ако се променеше право от север, щеше да се наложи да остави течението да го носи. При всички случаи щеше да пътува до Луксор най-малко три дни. Щяха да са доста приятни, стига полицията да не го настигне.

И, помисли си мрачно той, ако не намереха скарабея.

- Не трябваше да си тръгваш толкова рано — каза Пиърс. - Научихме доста интересни неща.

Лиза сбърчи нос.

- Знаеше ли например, че египтяните са почитали Нил като млад бог, който физически обладавал своята любима, земята, всяка пролет при пълноводие?

Тя вдигна вежда.

- Просто исках да ти кажа - каза той.

Съмваше се. В безоблачното, пресъхнало небе, слънцето се издигна рязко, без предисловие. В един миг небето беше сиво, а в следващия — изпълнено с бледа светлина, от която предметите хвърляха дълбоки сенки.

Никос се беше отпуснал в лодката и дремеше, докато се носеше по течението. Скоро щеше да подмине Комомбо, ако имаше късмет до вечерта щеше да стигне Едфу.

Погледна към брега. Така трябва да се гледа Египет, помисли си. Истинският Египет, страна, напълно зависима от Нил, ивицата цивилизация, където животът не може да съществува на повече от миля от бреговете му. Не се изненадваше, че древните египтяни бяха боготворили реката, дори за модерния човек тя бе извор на възхищение.

Нил - най-дългата, най-разнообразната, най-могъщата река в света. Дълга над четири хиляди мили, повече от една десета от обиколката на земното кълбо. Басейнът й, широката долина, е колкото една трета от територията на САЩ, повече от милион квадратни мили. Прехраната на четиресет милиона души в Египет, Судан и Уганда зависи от нея.

Да, Нил можеше да бъде боготворен. Той го разбираше и чувстваше мистерията му. Картите, статистиката, фактите и цифрите можеха да разсеят мистерията.

От влажните дъждовни планини на Етиопия идваше реката, покрай димящи вулкани, спускайки се през блата така обширни, че бяха почти извън човешките представи. Покрай височините на Суд, където нилските племена живееха в островърхи кирпичени колиби. Покрай крокодили, стада слонове, зебри и водни птици. Покрай пастири и фермери, воини и племена, докато стигнеше до равната пустиня - две реки Сини Нил и Бели Нил, които се срещаха в Хартум и продължаваха право към Средиземно море.

Чудо. Извор на загадъчност. И велика хранителка, Майка Нил, създала една от първите известни цивилизации в човешката история.

Лиза изпищя.

След това се чу изстрел, после втори, после трети. Пиърс зареждаше резервоара на лендроувъра. Хукна към палатката с провизиите. От там се издигаше дим. Лиза стоеше вътре, вцепенена от страх, а Конуей държеше пистолета.

-Леле! - каза той. - Радвай се, че донесох това чудо. На пода се гърчеха две кобри.

- Явно си точен стрелец - каза Пиърс. Лиза зарови лице в ризата му и започна да трепери неудържимо.

- Явно съм - каза той.

- Как са влезли тук? - попита тя. - Аз отметнах платнището, влязох и...

- Кой е бил последен тук снощи? — попита Пиърс.

- Аз - каза Конуей.

Гледаха как кобрите се гърчат и увиват около себе си.

- Вдигна ли ципа на излизане?

- Разбира се, както винаги.

- Сутринта беше отворен - каза Лиза. - Когато аз влязох. Щях да правя закуска. - И пак потрепери.

Пиърс се намръщи.

- Кой го е оставил отворен?

- Може да е Гроувър - предположи Конуей.

- Не съм мръднал цяла нощ - каза Гроувър, пристигайки по пижама. Погледна змиите. — Неприятни гадини, наистина.

- Ами Барнаби - попита Пиърс.

- Той беше с мен - каза Конуей. - Спа като пън. Всъщност аз станах да си направя питие, защото не можех да заспя. Той хърка.

- Кой го е оставил отворен тогава?

Въпросът увисна във въздуха. Всички поклатиха глави.

Германката с лорд Гроувър изтича навън по нощница. Хвърли един поглед на кобрите и се строполи на място, без да каже и думичка.

- А как е господинът Никос? - попита Искандер.

- Добре, благодаря - каза Барнаби.

- Аз го вижда?

- Сега работи. Горе в гробниците.

- Да?

- Да.

Хамид Искандер беше дошъл по обед с черния лендроувър. Както винаги, проявяваше типичната си любезна подозрителност. Барнаби се опита да отвлече вниманието му, като му показа двете мъртви кобри.