Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Кога е било това? - попита Пиърс.

- През 1923.

- Нищо не се е променило - каза Лиза.

- В тези гробници, разбира се, се пазят някои неща - каза Барнаби. - Например жито. Чували ли сте за мумиевото жито? След две или три хиляди години можеш да го засееш и то ще покълне.

Гроувър пак изсумтя.

- Но не бих се притеснявал за проклятието - каза Барнаби. - Няма такова нещо. Разбира се - добави той, -двайсетдуши, свързани с гробницата на Тутанкамон, умрели при загадъчни обстоятелства. Но иначе...

- Какво? Какво каза?

- Двайсет души, каза двайсет души - поясни Конуей.

- Двайсет - повтори лорд Гроувър.

- По-добре се радвай на живота, докато можеш.

Лорд Гроувър се изправи.

- Смятам, че си прав.

Върна се в палатката си. Скоро след това чуха кикотене.

Пиърс се обърна към Барнаби.

- Сещаш ли се за урните, в които каза, че били вътрешностите на царя? Защо са го правили?

Барнаби се усмихна, явно доволен от въпроса.

- Това било част от процеса на балсамация. Думата мумия например идва от арабската дума мумиях, която означава битум или еврейска смола. На определени места тази смола сълзи от скалите. В Персия има планина, наричана „мумиева“. Египтяните добивали природни ресурси от много голяма територия. Вадели злато и мед от Палестина още преди пет хиляди години.

- За нас, разбира се, мумия означава запазено тяло. Естествените условия понякога също могат да го запазят.

- Разбира се - каза Конуей. - Нали един датчанин бил удушен и хвърлен в торфено блато. Блатото ощавило кожата и дрехите му и го запазило хиляда години.

- В Египет - каза Барнаби - заради сухия, горещ климат телата могат буквално да бъдат погребани в пясъка без допълнително третиране и да се запазят добре. Това се случвало с много селяни, които не можели да си позволят скъпото балсамиране и били запазени от климата. Всъщност сега повечето учени са съгласни, че химическото третиране на мумиите е имало частичен предпазващ ефект. В случая с фараоните процесът на мумифициране отнемал почти три месеца и бил много скъп. Първо мозъкът бил изваждан през носа с метална кука. После стомахът се разрязвал с каменен нож и се вадели вътрешностите. Понякога ги издърпвали през аналното отверстие, но...

Лиза стана и си тръгна.

- Както и да е - продължи Барнаби, - вътрешностите се поставяли в четири урни, така наречените канопи. Сърцето в една, белите дробове в друга, черния дроб в трета, стомахът в четвърта. В трупа сърцето било заменяно от каменен скарабей. Понякога връщали на мястото и истинското сърце, тъй като египтяните смятали, че сърцето е домът на душата, а не мозъкът. Накрая останките се измивали и изкисвали в солена вода в продължение на месец. После трупът се сушал още два месеца. Дотогава бил здравата маринован. Телесните отверстия се запечатвали с лен и смола, за да не проникнат бактерии, след което фараонът бил обвиван в платно, а превръзките - залети с катран. Хапи, песоглавеца, и Анубис надзиравали балсамирането. На някои изображения се вижда как Анубис гледа, докато балсаматорите претеглят сърцето на фараона на златна везна. Излишно е да казвам, че всяка стъпка от балсамирането се придружавала от ритуали и церемонии. Процесът бил много сложен.

- Толкова зор - казва Конуей - само за да държиш червеите настрана.

Лодките бяха охранявани през нощта. Към единайсет и половина дойде момче на петнайсет или шестнайсет години. Моряците го оставиха да ги пази и си отидоха.

Никос въздъхна с надеждата момчето да заспи. Така щеше да е най-просто. Ако имаше проблем, можеше да пострада - а все пак беше просто момче.

Никос лежеше на земята и се преструваше на заспал.

След час момчето излезе да нагледа лодките. Направи го безгрижно, вървеше от една лодка към друга. Когато стигна до Никос, се наведе и го разтърси.

- Хей - каза, - не може да спиш тук.

Никос тръсна глава, сякаш се мъчеше да се събуди.

- Какво?

- Не може да спиш тук.

- Защо?

- Полицията ще...

Никос замахна. Ударът беше нисък, улучи момчето в гърдите. То се закашля и падна назад. Никос мигновено стана и тръгна към него.

Нещо проблесна на лунната светлина. Нож.

- Внимавай - каза Никос. - Може да се порежеш.

Момчето се засмя напрегнато. Изправи се на крака и хвана ножа с лявата си ръка. Хвърли поглед нагоре към пътя.

След миг Никое осъзна, че се кани да вика за помощ.

Хвърли се напред.

Момчето беше уплашено, прекалено уплашено, за да използва ножа. Никос хвана ръката му, изрита го в чатала и жестоко заби юмрук в лицето му. Чу как нещо се строши, вероятно челюстта.