Абдул Бадиа, роден в Александрия през 1919 година. Живее в Луксор от 1938, бил се е с британците през войната. Професия - корабостроител. Не особено доходоносен занаят напоследък, поради недостига на дърво.
Повтаряше си тези факти на ум, отново и отново. През следващите две седмици той щеше да е Абдул Бадиа. Човекът на гарата в Луксор не се усъмни, когато си бе купил билет за Асуан, но рано или късно все щяха да го спрат. Когато това станеше, той трябваше да може да каже това и насън да го бутнат.
Абдул Бадиа.
Никос сам беше измислил биографията и тя имаше предимството да е отчасти вярна. Беше роден в Александрия през 1919, син на гръцки морски търговец и египетска курва. Баща му очевидно бил доста увлечен по жената и прекарал осем години в Александрия с нея, докато тя умряла от инфлуенца. После той се върнал в дома си в Патра и взел малкия Никос със себе си.
Йорго Караянис беше всепризнатата черна овца в семейството и така и не бе приет след връщането си в Гърция. Никос, незаконният син от чужденка, за която баща му така и не се беше оженил, пък не беше приет изобщо. Всъщност беше напълно пренебрегнат. Баща му се бе върнал в морето, оставяйки го в ръцете на неохотните роднини за месеци наред. След почти година беше вече осемгодишен, но говореше малко гръцки. Беше труден период. Накрая, когато навърши дванайсет, Никос избяга от Патра. И никога не се върна.
Също като баща си стана моряк и скоро се научи да допълва скромната си заплата, пренасяйки незаконно стоки от кораба, за да ги продава на брега. Опозна всички страни в Близкия изток и научи всичките им езици. Когато избухна войната, той беше на деветнайсет и се намираше в Александрия. Британската армия спешно се нуждаеше от преводачи и го наеха незабавно. По причини, които смътно разбираше, той така и не се сражава, не хвана пушка в ръцете си. Последното, което направи, преди да напусне Египет през 1948, беше да посети гробището Ел Аламейн, където надгробните плочи се простираха с километри навътре в пустинята.
Лудост.
Той въздъхна и загледа как влакът спира в поредното градче. Беше отегчен, затова мислеше така. Преди да тръгне от Луксор, си беше взел книга с намерението да я чете по пътя. За щастие Пиърс го беше спрял.
Фелахипите не четяха. Щеше да се набива на очи във влака.
Огледа другите пътници. Жена, която хранеше бебето си, загледана в празното пространство, двама мъже, които разговаряха, смееха се, старец с лице, набръчкано като сушена слива, и тънички глезени, подаващи се изпод робата, който безутешно гледаше в земята. Младо момче с очно заболяване, от което едното му око беше млечнобяло и изпъкнало. (Дарът на Нил - как го наричаха? Трахома.) Бебе, което тихо седеше в скута на майка си, докато мухите пълзяха около носа и устата му.
Във влака беше горещо. Той стисна здраво клетката с пилетата между краката си, за да не ги открадне някой. И през дрехите си усети издутината от скарабея. Беше дреболия, която бе взел от пода на гробницата, личен сувенир без стойност. Това му беше навик - винаги задържаше по нещо за спомен от всяка далавера, по която работеше. Още пазеше таса от колата на Ага Хан.
И скарабеят, макар и красив, беше дреболия. Беше издялан от блед аметист и красиво оформен, но в Египет имаше хиляди скарабеи и десетки хиляди фалшификати.
Дреболия.
Но човек не знае...
Опипа издутината разсеяно и се унесе в сън.
Асуан.
Някога е бил част от Долното царство, най-отдалеченият бастион на цивилизацията, граничният град. От Асуан започваше безкрайната пустиня и шепа смели кервани дръзваха да я прекосят към Нубия, страната на златото. На юг живееха дивите племена на Вават, Артет и Нам, които неведнъж нападали Египет с надеждата да го завладеят, но никога не успели.
По онова време имало два града, също като в Луксор - един за живите и един за мъртвите. Суану, на източния бряг, бил пазарът на града. Остров Елефантина бил духовният център.
Днес Асуан беше малък град по пътя за Хартум, който някога бил център на търговия, изследвания и пазар на роби. Асуан никога не беше загубил значението си, защото първият праг на Нил беше тук, първата голяма пречка пред пътуването с лодки на юг.
Тук Нил беше широк, но плитък, със стърчащи оголени скали и два големи острова по средата, Елефантина и острова на Киченер. Първият беше голям, образуван от черен гранит със странни гладки форми, които от разстояние приличаха на стадо слонове във водата. Киченеровият остров приютяваше дома и тропическите градини на лорд Киченер, английския генерал, който бе превзел и построил наново Хартум, след като въртящите се дервиши на Махди го бяха разрушили през 1885.
Читать дальше