Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Удивително сгъваемо легло, което се разгъваше на три. Сигурно за да го използва фараонът на бойното поле.

Изсушена храна - месо и зърно, както и различни семена. Големи делви с вино.

Алабастрови лампи, изкусно украсени с декоративни мотиви - лотос, папирус и други цветя. Една лампа беше изваяна във формата на крокодил.

Лорд Гроувър наблюдаваше внимателно Пиърс, докато му показваше предметите в стаята. Отношението на самия Пиърс към тях му се стори необичайно. В гласа му имаше гордост, докато му разказваше, но не просто гордост от качеството на изработката или от това, че е намерил гробницата. Не беше нито едното, нито другото, или беше и двете. Гроувър не знаеше.

В края на вечерта Конуей се качи при тях и попита Гроувър:

- Харесва ли ти?

- Приказно - каза Гроувър.

- Пък аз си мислех нещо. Човек е бил богат, ама някои неща са били в негова полза.

- Какви например?

- Не е плащал данък общ доход - каза Конуей и се разсмя.

След няколко дни те разбиха гипсовата врата. Първо изрязаха малка дупка, трийсет сантиметра в диаметър, и осветиха вътре с фенерче. Барнаби надникна.

- Какво виждаш?

- Злато. - Той шумно си пое дъх. - Солидна стена от злато.

Продължиха да разширяват дупката. Скоро стана ясно, че стаята е почти изцяло запълнена от голяма златна и сложно гравирана кутия. Едва имаше място един човек да се вмъкне покрай нея, така добре запълваше стаята. След като събориха вратата, Барнаби влезе в помещението и заоглежда гравираните надписи, почука по кутията.

- Позлатено дърво - каза. - Ковчег от позлатено дърво. - Погледна го, преценявайки размерите му.

- Някъде три на пет метра. Саркофагът трябва да е вътре.

Обиколи кутията. Другите го последваха.

- Внимавайте! - каза той. - На пода има разни неща. - Спря, за да вдигне огърлица от полускъпоценни камъни.

- Стаята е ориентирана по посока север-юг - каза той. — Вратата трябва да е някъде, а, да ето я.

- Врата ли? - каза лорд Гроувър. - Я почакай. Трябва да я видя. - Трудно му беше да се натика в пространството между ковчега и стената.

В единия край имаше врати на панти.

- Мислех, че се отваря нагоре - каза Гроувър.

- Не, това е само ковчегът. Самият саркофаг ще се отваря нагоре.

Гроувър кимна. Другите се скупчиха наоколо.

- Е, давай, човече, давай.

Барнаби внимателно освободи кукичката и отвори вратите.

Вътре имаше втори ковчег, покрит с жълт воал и обсипан с маргаритки от чисто злато. Воалът беше закрепен на дървена рамка. Барнаби я отмести и отвори следващите врати.

Още един ковчег.

- Господи - каза Гроувър. Пред този ковчег имаше купчини оръжие и ленени превръзки, спретнато навити на малки вързопчета.

Барнаби строши печатите на третия ковчег и намери четвърти. Като кутийки, които прилягаха идеално една в друга.

- Приближете светлината - каза Барнаби. Гласът му беше напрегнат, от челото до врата му се стичаше струйка пот.

- Този е различен. - Той огледа вратата, на която бе изобразена Изида с вдигнати ръце, предпазваща съдържанието на ковчега.

- Мисля, че е последният.

Той строши печатите. Вратите се отвориха със скърцане, прахта на вековете се вдигна от пантите.

Зърнаха червен камък. Вратите се отвориха по-широко. Саркофагът.

В четвъртия ковчег имаше място да влезе човек. Барнаби пристъпи и обиколи саркофага, който беше квадратен и добре загладен.

- Червен пясъчник - каза той. - Много добра изработка.

- Мумията там ли е? - попита Гроувър.

- Да. Ще има няколко саркофага един в друг, както има и няколко ковчега. Първият вероятно е от позлатено дърво. Вторият може да е от сплав. Последният може да е от чисто злато.

- Хей - провикна се Никос от друга част на стаята.

- Вижте тук!

Другите заобиколиха големия ковчег и отидоха при него.

Нисък отвор водеше от погребалната камера кьм съседно помещение. Входът се охраняваше от огромна статуя на клекнало черно куче е наострени уши и разширени ноздри.

- Анубис - каза Барнаби. - Черният чакал. Той отваря пътищата за отвъдния свят пред мъртвите и надзирава балсамацията. Наричали го Вратаря на Озирис.

Статуята ги гледаше свирепо.

- Не искам да си имам работа с него - каза Конуей. Потупа го по лапата. - Добро куче.

- Да видим какво има в стаята, която пази - каза Барнаби и се вмъкна в отвора. - Анубис отговарял за това даровете, дадени на починалия от оплакваните, да...

- Какво има?

- Влезте и вижте сами.

Никос влезе и подсвирна високо.

- Да - каза Барнаби. — Така си и мислех. Това е съкровищницата.