Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- В Кайро се опитах да си купя марихуана - продължи Гроувър. - И знаеш ли какво ми казаха? Че било незаконно. Незаконно. Тъпи чалмари. - Обърна се към Пиърс. - Разбрах, че ти си имал премеждия. Сега по-добре ли си?

- Добре е -каза Лиза.

Гроувър премигна, но не каза нищо. Стрелна Пиърс с очи, после се обърна към Конуей:

- Как беше времето?

- Хубаво. Много хубаво. Малко непредвидимо, но така е интересно.

- Колко време ще останете? - попита Барнаби.

- Достатъчно, за да видя мумията - отговори Гроувър. - Просто искам да видя мумията. После мога да умра щастлив.

- Никой не умира щастлив - каза Никос.

Барнаби се наведе над алабастровата ваза. Беше деликатно оформена като лотосова пъпка. Бяха сложили прожектори в преддверието, за да могат да работят.

Барнаби прочете надписа върху вазата:

- Нека твоят Ка живее вечно, нека прикараш милиони спокойни години, ти, който обичаше Тива, седнал с лице, обърнато към северния вятър, и очите ти да съзерцават щастие!

- Много хубаво - каза Никое. - Кой е тоя Ка?

- Ка е душата - каза Барнаби, въртейки вазата в ръце. - А северният вятър е този, който обичайно духа по Нил. Тогава е било така и сега е така.

- Хубаво. Кога ще отворим вратата?

- За другата стая ли? Скоро.

Лорд Гроувър предпазливо вървеше между предметите в преддверието. Това беше първият му шанс да види всичко и не говореше много. Приближи се до еднаквите статуи и се взря в тържествено гледащите им напред лица.

Погледна в краката на едната статуя.

- Какво е това?

- Не пипай! - скара му се Барнаби.

- Нямаше да го пипна - промърмори Гроувър и се дръпна.

- Това са дарове. Маслина и лавър.

Гроувър втренчи поглед в клонките и листата.

- Три хиляди години - каза той. — Забележително.

- Погледна Никос. - Смяташ ли, че са използвали хашиш? Не бих отказал малко три хиляди годишен хашиш.

Никос вдигна рамене.

- Все тая.

- Да, сигурно. Може би там е номерът, нали?

Той се приближи до позлатената колесница и плъзна ръка по златния ръб на едното колело, което беше изписано с йероглифи.

- Какво пише?

- Не пипай!

- Добре, добре.

- Това е колесница - каза Никос.

- За да я използва душата в отвъдното - каза Барнаби. Беше зает да разчита надписа върху малка дървена ракла. Вътре имаше дрехи, внимателно обвити в ленено платно - сандали, огърлици, роби. На места платното беше прогнило, но се разбираше какво е.

- За всичко са помислили, нали?- каза Гроувър.

- Не пипай!

- Господи - Боже! - възкликна Гроувър и пъхна ръце в джобовете. - Този е обезумял.

След това Гроувър говори с Пиърс насаме.

- Какво му е на Барнаби? Не беше такъв.

- Заради гробницата е - каза Пиърс. - Откакто я открихме, стана пълен досадник. Ако щеш вярвай, но през последните няколко дни е нетърпим.

- Никога не бих си помислил.

- Е - каза Пиърс, - донякъде го разбирам.

Гроувър присви очи.

- Какво искаш да кажеш?

- Ами, като имаме предвид какво има вътре - какво е и какво трябва да е било - не може просто да се нахвърлим и да го ограбим, нали?

Лорд Гроувър си помисли, че все пак умее да преценява хората, и каза:

- Не, предполагам, че не.

- Ти си тук отскоро - каза Пиърс - Барнаби ще се отпусне след ден-два и ще ти покажа някои от нещата, които намерихме. Наистина са много интересни.

Пиърс му показа всичко.

Катарама, украсена с червено злато, изобразяваща фараона на колесницата му, как се връща с пленници от победоносна война.

Златна кания, украсена с препускащи коне, в която имаше златен нож с инкрустирана със скъпоценни камъни дръжка.

Камшиче за мухи, изработено от тънко ковано злато, във формата на ветрило. От едната страна бе изобразен царят на лов за щрауси, а от другата - водни птици.

Кутийка за благовония във формата на овален картуш, инкрустирана с лапис лазули. Беше празна. Според Барнаби се използвала само ритуално.

Поставка за крака от синьо стъкло и друга от дърво, на която бяха резбовани образите на враговете на фараона: асирийци, нубийци, либийци и суданци. Малка кутия с тайна ключалка, в която имаше парченце меко дърво и ръчен свредел за палене на огън.

Ръкавици от мека кожа.

Бумеранги с всякакви форми и размери за лов на дивите птици, населяващи блатата по речния бряг.

Малки украсени със скъпоценни камъни статуи на кобра и лешояд, царския символ на Горен и Долен Египет.

Квадратна кутия, инкрустирана със слонова кост, в която имаше обла дървена поставка, закрепена върху пръчка. Според Барнаби това била кутия за съхранение на перуките на фараона.