Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Сещаш ли се за Великденския остров?

- Какво за него?

- Нали ги знаеш онези големи каменни глави - търпеливо каза Конуей.

- Да. - Барнаби не виждаше връзката. Великденският остров беше изолирано кътче в южния Пасифик, където от земята се издигаха огромни каменни статуи.

- Помниш ли как са успели да издигнат тези глави?

- Естествено - каза Барнаби. — С малки камъни...

- Точно така — каза Конуей. — Позна. Сега ще ми дадеш ли малко камъни?

- Откъде?

- Ами в другата стая е пълно. Онази врата падна и се разби на пода, забрави ли?

- Какво ще правиш?

- Аз ще повдигна тая работа тук с лоста, а ти ще пъхаш камъчета отдолу. После Никос ще може да сложи крика, щом дойде. Ясно?

Така и направиха.

Стържещ звук, различен от хрущенето, което беше чувал през последния половин час. Този звук беше равен, непрекъснат. Пиърс примигна, когато в стаята се процеди бледа светлина. Нахлу свеж въздух, той вдиша дълбоко и се отпусна. Чуваше приглушени гласове.

- Ето го.

- Дай ми фенерчето си.

- Чакай малко, чакай малко. Пази се. Дайте на човека малко въздух. - Някой го разтърси. - Роби, добре ли си, човече? Още ли мърдаш?

Нещо меко и топло. Коса по лицето му. Парфюм.

- О, Робърт, Робърт, толкова се разтревожих.

Сълзи.

- Гледай сега. Нещастникът тук няма въздух, а тя направо ще го удуши.

Целувки. Усети устните й и отвори очи.

- О, Робърт.

Той я прегърна.

- Явно още мърда.

Почувства се по-добре. Вдигна очи към трите фенерчета, които светеха към него.

- Хей - каза той, — не може ли човек да остане малко насаме?

Те се разсмяха, изпускайки напрежението.

Тя го целуна.

Фенерчетата се отместиха. После Конуей каза:

- Мама му стара!

Всички погледнаха натам.

Фенерчето осветяваше огромна статуя на човек. Дрехите му бяха от злато.

Лъчът се премести. Отрази се във втората статуя. После тръгна из стаята, препълнена с всякакви предмети - ракли, оръжия, дрехи, алабастрови урни и яркооцветени глинени съдове, тръстикови кошници, миниатюрни статуи на богове, златни столчета, весла, златна колесница в реални размери.

- Добре дошли в гробницата - каза Пиърс.

- Не е кой знае какво - каза Конуей, - но той го нарича свой дом.

На едната стена имаше великолепен фриз, изобразяващ фараона, прегърнат от бог Хор, богът с глава на сокол. Цветовете бяха ярки - червено, синьо, пурпурно. На друга стена имаше огромно изображение на свещения за египтяните скарабей. Отгоре имаше картина на религиозно шествие, което носи мумията на царя към мястото й за вечен покой.

Таванът беше зает от дълга редица богове, всеки облечен като фараон: Анубис - богът чакал, Себек-крокодилът, Хатор - кравата, Тот- ибисът, Хор - соколът.

Човешки тела с животински глави. Барнаби изброяваше имената, после замълча. Никой не проговори дълго време.

В прашните си работни дрехи Пиърс се чувстваше не на място във фоайето на хотел „Уинтър Палас“. Рецепционистът го гледаше подозрително.

- Искате да изпратите телеграма в Танжер?

- Точно така.

- Моля, попълнете формуляра. Гост на хотела ли сте?

- Не.

- Пет паунда, ако обичате.

„Пладнешки грабеж“, помисли си Пиърс, докато плащаше и попълваше формуляра.

МОЛЯ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИ 7500 ДОЛАРА

НЕЗАБАВНО

ПИЪРС

След четири дни лорд Гроувър седеше с тях край лагерния огън.

- Какво направихте досега?

- Нищо - каза Конуей. - Не сме пипали нищичко. -Кимна към Барнаби. - Той го раздава археолог.

- Трябва да действаме бавно - каза Барнаби.-Трябва да научим всичко, което можем.

- Открихте ли ковчега?

- Саркофага - автоматично го поправи Барнаби, -не, още не. Помещението, което открихме, прилича на преддверие или на склад. Свързано е чрез гипсова врата с друго помещение, което подозираме, че може да е самата погребана камера. Но още не сме отворили тази врата.

- Искам да видя мумията - каза Гроувър, потривайки ръце.

- Когато му дойде времето — каза Барнаби. — Трябва да свършим това, както му е редът.

- Не трябваше да ме викате - каза Гроувър, - докато не намерите мумията. Бях се настроил за мумия.

- Все ще намериш как да се забавляваш дотогава -каза Конуей. Гроувър беше довел със себе си две нови момичета - мълчалива, красива девойка от Хонг Конг и яка, едрогърда германка. Бяха абсурдна двойка, но той явно обичаше разнообразието.

Пиърс седеше до огъня, хванал Лиза за ръка. Последната седмица бяха неразделни. Напрежението помежду им беше се стопило след инцидента.