Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Опитай се да го издърпаш навътре - каза Конуей.

Пиърс приложи обратен натиск на лоста. Почти веднага усети как големият камък помръдва.

- Леко. Сигурно тежи повече от буик. Ще падне в хамака и ще те повлече.

Трябваше им половин час да забият нов клин и да поставят хамака така, че скалният блок да не го уцели при падането си. Това затрудняваше работата им. Пиърс с мъка пазеше равновесие и натискаше лоста. Но напредна, блокът се извади още, после още. Скоро можеше да види страната му.

- Тънък е. Не повече от десет сантиметра.

- Какво се оплакваш тогава?

- Дръпни се - каза Пиърс. Когато Конуей отиде в другия край на помещението, Пиърс натисна за последно е лоста.

С хрущящ звук скалата се освободи и падна. Удари се тежко в земята и се разби на хиляди парченца, почти на прах. Въздухът помътня и двамата мъже се закашляха.

- Виж какво направи - каза Конуей.

Върнаха хамака на предишното му място. Пиърс се покатери и освети коридора. Беше дълъг и гладко измазан, но цветните йероглифи от предишната камера липсваха.

- Какво виждаш? - попита Конуей.

- Продължава петдесетина стъпки и свършва в празна стена. Но е гладка, така че трябва да е друга врата. Ще ида да погледна.

- След теб съм.

Пиърс изпълзя в коридора. Тръгна приведен, усети как гръбнакът му се охлузва в скалата. Зад него Конуей изсумтя, докато се качваше на хамака, за миг препречи светлината зад гърба на Пиърс, сигурно влизаше в коридора.

- Чакай ме де - каза той. - Какво искаш? Цялата слава да е за теб ли? Не помниш ли кой намери тунела? Искрено вашият. Не го забравяй, приятелю.

Пиърс стигна до вратата в дъното — наистина беше врата. Виждаше хоросана по ръбовете.

- По-добре донеси длетото и лоста.

- Добре - каза Конуей, - но не прави нищо глупаво, докато ме няма.

Тръгна на заден ход. Пиърс чакаше до вратата. Почука по нея с кокалчетата на пръстите си и с изненада чу, че бие на кухо.

Едва ли беше масивна. Звучеше като градинска плоча, най-много три сантиметра дебела.

Той внимателно я натисна с длан.

Тя поддаде.

- Я виж ти — високо каза той.

- Какво? - попита Конуей.

- Май ще минем без инструментите - каза Пиърс.

- Добре, човече.

Пиърс натисна пак. Вратата се отмести още. Конуей отново беше в тунела и се приближаваше.

- Внимателно.

- Добре.

Конуей беше на трийсетина стъпки зад него. Пиърс натисна по-силно и вратата падна шумно върху каменния под на съседното помещение.

- Успях!

Пристъпи в следващата камера.

И тогава чу зад себе си нещо - стържещ, скърцащ звук като от търкане с едра шкурка.

Светлината, която идваше от коридора, помътня.

С тежък, глух звук коридорът беше отцепен. Той се стресна и изпусна фенера, който изтрака на пода и угасна.

- Хей!

Беше тъмно като в рог. В стаята миришеше на смърт.

Той коленичи и опипа стената. Напипваше отвора на тунела и после стените на самия тунел на около осем сантиметра навътре. После напипа нов камък, който напълно затваряше прохода.

Сигурно беше задействан от оригиналната врата. „Когато я отворих, съм освободил друг камък, който се е спуснал и е затворил прохода“, помисли си Пиърс.

Гадно.

Той почука по камъка. Този за разлика от вратата беше солиден.

- Чуваш ли ме? - провикна се той.

Тишина.

- Алън!

Нищо.

И после му хрумна ужасна мисъл. Ами ако камъкът беше смазал Конуей?

Нямаше много време за чудене. След няколко секунди едва чу леко почукване. Той потропа в отговор, почака и получи отговор.

Заслуша се и разбра, че Конуей му сигнализира по морзовата азбука.

- По дяволите, не я знам! - провикна се той.

Думите му отекнаха.

Стаята явно беше големичка.

След известно време почукването спря. Пиърс почука, но не последва отговор. Сигурно беше отишъл за помощ.

- Трябва ми помощ, за бога.

Той чу собствения си глас и се опита да прецени големината на помещението. Невъзможно. Може би някой слепец щеше да се справи.

- Трябва да измисля нещо - каза. Осъзна,че говори, защото го е страх. Беше затворен в пространство с незнайни размери, незнайно съдържание, дълбоко под земята. Мисълта беше ужасяваща.

- Намери си работа. Не мисли за това.

Той се наведе и прокара пръсти по пода, търсейки фенерчето си. Намери го и напипа строшеното му стъкло. Натисна копчето, но нямаше светлина. Пусна го обратно на земята.

- Кибрит?

Опипа джоба на ризата си и откри, че си е взел цигарите. Сети се, че не трябва да пали клечка, защото ще изразходва кислород, но трябваше да види какво има около него, поне за миг.