Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Е - каза тя, - а сега какво?

- Мислиш ли, че му трябва лекар?

- Да, мисля, че му трябва.

- Само питах, за бога!

Тя го изгледа студено и за миг на Пиърс му се стори, че ще го удари. После Лиза отмести поглед и извади термометъра. Вдигна го към светлината.

- Четиридесет градуса.

- Ще изкарам лендроувъра - каза Пиърс.

Един немски лекар на почивка в Луксор каза, че глезенът е счупен и настоя Барнаби да отиде със самолет в Кайро за рентгенова снимка и болнично лечение. Лиза и Пиърс го закараха на летището и го качиха на малкия самолет. Гледаха как се издига в ясното небе и се губи към слънцето.

- Дано се оправи - каза тихичко тя.

- О, ще се оправи.

- Мисля - каза Лиза, - че мога да се науча да те мразя.

- Няма да си първата.

- Ти си ужасен.

- Съжалявам.

Върнаха се от пистата до таксито, което бяха наели в града.

- Моля те, откажи се, Робърт. Спри сега.

- Не

- Но аз не разбирам...

- И дума да не става. Не мога да спра сега.

Тя го погледна, поклати глава и въздъхна.

Вечерта получиха телеграма, препратена чрез американското посолство - беше успокояваща - фрактурата на Барнаби не била сериозна и изисквала само седмица болнично лечение. Пиърс изпита огромно облекчение, но Лиза, която беше мрачна и раздразнителна целия ден, не се разведри.

- Просто мисля, че ще се случи нещо ужасно - каза тя. - Това е само началото.

След една седмица бяха успели да спуснат от коридора до потъналата стая въжена стълба и да опънат на отсрещната стена хамак, който им позволяваше да търсят продължението на коридора към вътрешността на гробницата.

В отсъствието на Барнаби Конуей пое нещата. Работеше ведро в горещия, запрашен въздух, свирукаше си и говореше. Разказа на Пиърс за младостта си в Синсинати, за разкопките, на които работил, за семейството си, за момичетата си в Париж. Последното май беше любимата му тема. Все за тях говореше.

- Най-яката мацка, която съм срещал - каза той, - беше висока метър и четиридесет. И яка, толкова яка, че не можеш да си представиш. Никога не носеше обувки, дори посред зима. И гасеше цигарите ни в босите си пети.

Друг път подхващаше:

- Бил ли си някога с драскачка? Говоря за истинска, дето впива ноктите си в тебе. Познавах една такава. Казваше се Мишел. Хубаво име, човек не може да предположи. Мишел ядеше какво ли не, за да си заздрави ноктите и когато приключеше с теб, трябваше да отскочиш до близката болница за кръвопреливане. Честна дума.

Понякога между другото подхвърляше:

- Разказвал ли съм ти за щангистката? Беше жестока - хванах я в момент на депресия. Без да иска строшила китката на гаджето си и той я зарязал. Ами това момиче през цялото време тренираше - по партита и такива места. Стискаше гумени топки, вдигаше гирички. Непрекъснато...

Запасът му от анекдоти беше безкраен.

Една вечер, докато къртеше мазилката, търсейки следващата врата, той каза:

- Какво става с теб и момичето?

- Кое момиче? - Пиърс седеше на пода и пушеше. Хамакът можеше за издържи само един човек.

- Кое момиче? -подигра му се Конуей. - Ти кое мислиш?

- Лиза ли?

- Човек с ум, бърз като светкавица! Стига до същината на проблема със скоростта на пума. Да, човече, Лиза.

- Не знам. Не съм се замислял особено.

- Ами замисли се. Знаеш ли за какво си говорихме през нощите, когато аз оставах в лагера, а ти копаеше?

Пиърс чакаше.

- За теб, ето за кого. Часове наред, седяхме, пиехме и говорехме. - Той дълбаеше камъка. - за... теб.

- Е и?

- Луда е по теб, това е.

- Искаш да се разтека по пода ли?

- Само ти казвам де.

- Е, а аз какво да направя по въпроса?

- Това не е мой проблем. Но мацето е лудо по тебе.

- И?

- И ти седиш като тъп американец.

- Искаш ли да ти фрасна един?

- Радвам се, че я харесваш - каза Конуей с доволна усмивка. - Страхувах се, че може да не я.

- Колко мило, че се грижиш да нея.

- Ти майтап ли си правиш? Слушай, просто искам тя да смени темата на разговор. Досадно е да я слушам по цели нощи да говори за теб.

Въпреки че не искаше, Пиърс попита:

- Какво говори?

Конуей се разсмя.

- Хайде де, дявол да те вземе. Ти започна - какво казва?

- Говори за това как изглеждаш. Харесва грозната ти муцуна. Говори колко здрав изглеждаш. После понякога решава, че си уморен и се тревожи, все едно ти е майка. После ми разказва какво си й казал този ден, дума по дума като на запис.

- Щом си толкова загрижен защо не я накараш да хлътне по тебе? - попита Пиърс.

Конуей поклати глава.

- Аз не ставам за брак.