Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Дръж този край, а аз ще се спусна. Стаята е на долното ниво.

Пиърс хвана въжето с две ръце, седна и се запъна в стените на коридора. Никос хвърли другия край на въжето и скоро Пиърс почувства тежестта му. След миг Никос извика:

- Долу съм!

Пиърс допълзя до дупката.

Долу имаше друга стая, празна, но по-голяма от първата и гладко измазана. Стените бяха украсени с дълги редове цветни йероглифи, от пода до тавана. Коридорът, по който бяха допълзели, стигаше до тази стая, но тя не беше на същото ниво - коридорът минаваше през стената, близо до тавана. Барнаби беше стъпил в празното и беше паднал от около шест метра.

Лежеше проснат на пода, фенерчето се търкаляше до него. Никос го преглеждаше.

- Как е?

- Май е добре. Диша. Може да си е счупил нещо. Не съм сигурен. Трябва да изчакаме да дойде на себе си. Носим ли нещо за пиене?

- Не.

Никос започна да разтрива ръцете на Барнаби, след това леко го разтърси. Мълчаливо продължаваше да го прави, докато Барнаби трепна. Изохка, звукът прокънтя в стаята.

- Барнаби - каза Никос, - как си?

Барнаби обърна глава на едната страна, после на другата и пак изохка. Отвори очи.

- Как се чувстваш?

- Никос! - каза той изненадано, след което рязко и обилно повърна върху дрехите му. Никос му помогна да се надигне на лакът.

- Боже! - прошепна Пиърс.

- Няма нищо - каза Никос, вдигайки поглед към Пиърс. - Често се случва, когато човек е в безсъзнание.

Барнаби повърна пак със сух, грозен звук. Не излезе нищо.

- Ще ми се да имахме какво да му дадем - каза Пиърс.

Барнаби погледна нагоре с изцъклени очи.

- Здрасти, Робърт - каза. Избърса уста с ръкава си и изстена.

- Какво става?

- Излезе ми през носа - каза Барнаби. - Ужасно е.

- Просто кротувай- каза Никос, - а ние ще измислим как да те извадим. Как се чувстваш? Нещо счупено?

- Май не. Глезенът ме боли и си ударих коляното, когато паднах. И главата ми е като диня. Иначе съм добре.

- Стой кротко - повтори Никос. Погледна нагоре към Пиърс.

- Можеш ли да го издърпаш, ако го вържа с въжето?

- Мисля, че да.

Барнаби се опита да стане, но Никос го бутна обратно.

- Спокойно. Не бързаме.

Барнаби седна, очите му започнаха да оглеждат стените. Четеше йероглифите бързо, препускайки по колонките. Цветът се върна на лицето му и Никос му предложи цигара.

Барнаби я взе разсеяно.

- Какво пише? - попита Пиърс. Барнаби поклати бавно глава.

Никос стана.

- Накъде трябва да вървим оттук?

Барнаби нищо не каза. Само седеше и четеше. Беше омагьосан.

Горе в коридора Пиърс се облегна на стената и запали цигара.Чувстваше се странно - двамата мъже в тази невероятно украсена стая за него бяха целия свят. Съзнаваше, че се намират дълбоко в скалата зад цепнатината, в гробница, издълбана преди хиляди години. Знаеше, че трябва само да се върне и ще се озове навън, на въздух, под звездите на долината на Нил. Знаеше, че ако повърви съвсем малко, ще стигне до лендроувъра и до лагера.

Знаеше всичко това, но някак си не му се струваше важно.

- Невероятно - тихо каза Барнаби.

- Какво?

- Тази стая. Разказва за делата на фараон Мекетенре, включително за военната му експедиция против хиксосите. Очевидно е бил брутален и зъл човек.

- Е теб определено те прецака — каза Никос и се разсмя. Барнаби сякаш бавно се връщаше в настоящето, очите му живнаха и се съсредоточиха.

- От тук нататък ще е трудно — каза той. - Ако тази гробница е като някои от другите с потънали стаи, коридорът ще продължава ей там горе. — Той посочи стената близо до тавана.

- Страхотно - каза Пиърс. - Как ще го намерим?

- Няма да е лесно. Цялата стая е измазана. Не е невъзможно, но ще глътне време.

- Като стана дума за време, по-добре да тръгваме -каза Никос. - Ще можеш ли да станеш?

- Май да. - Никос му помогна да се изправи. Той извика от болка, когато стъпи на ранения си крак, глезенът беше подут и посинял, но като че ли нямаше други сериозни поражения.

Лиза избърса челото му с влажна кърпа.

- За какво е всичко това? - възкликна тя. Барнаби лежеше по гръб, лицето му беше почервеняло, дрехите - плувнали в пот. Трепереше въпреки топлите одеяла, с които беше завит. Устата му се движеше, но не се чуваха думи.

- Нямаше как да го избегнем - каза Пиърс.

- Можеше да се откажете от тази налудничава идея, преди изобщо да започнете.

- По дяволите, той сам си е виновен - избухна Пиърс. - Мина през вратата, без изобщо да погледне. Нямаше как да го спрем!

Лиза хвана здраво брадичката на Барнаби и пъхна термометър под езика му. Държеше го, за да не го глътне в унеса си.