Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Спря, след като изряза и четирите страни. Оставаше само печатът.

- Не ми харесва, че го правя - каза Барнаби. - Този печат е непокътнат. Това е единствената гробница в цял Египет, която не е била намерена и ограбена.

- Добре, че ние я намерихме тогава — каза Пиърс.

Барнаби се усмихна, после строши печата с един удар на чукчето.

- Лост.

Пиърс му го подаде и загледа как той го пъхна в жлеба, който печатът бе покривал.

- Обикновено печатът е върху срещуположната страна на пантите, но понякога се опитват да те излъжат. - Барнаби натисна лоста. Вратата не помръдна.

- Хайде пак... - Той се напъна, но отново не успя да я помръдне.

- Дай аз да опитам - каза Пиърс. Размениха си местата и Барнаби запали свещ.

- Това пък за какво е?

- За газ.

- Какво?

- Отровен газ. Твърде е вероятно. Не го правят нарочно, разбира се, но разлагането на всеки органичен материал вътре може да произведе въглероден двуокис, метан и други вредни газове.

- Не ми ли каза, че нямаш повече тайни - каза Пиърс.

- Това е само предположение.

Пиърс напъна лоста, отначало по-леко, после по-силно. Намести го, за да окаже повече натиск, но не стигна доникъде. Напъваше с всички сили без резултат - нито скръцване, нито пукване, нищичко.

- Не разбирам - каза Барнаби. - Печатът е много добър, може би дори херметически, но не може да е чак толкова добър.

-Да видим дали Никос може да направи нещо.

Барнаби се качи и Никос слезе.

- Какъв е проблемът?

- Не можем да отворим вратата.

Никое си плю на ръцете и ги потърка.

- Дошъл си при точния човек. Мога да отворя всичко.

Той хвана лоста и напъна.

Нищо.

Вложи още сила, мускулите на врата и ръцете му изпъкнаха на бледата светлина на фенера.

Нищо.

Той изпъшка и започна да дърпа ритмично.

Нищо.

Отстъпи възмутен и изрита вратата.

- Отваря се по-трудно от краката на девица - каза и спря. - Я чакай малко.

Облегна се на стената на прохода, запъна лоста с два крака и се оттласна. Резултатът не закъсня - под напора на силните му крака вратата започна да поддава с тътен и припукване. Когато се отвори, се чу силен съскащ звук.

- Какво е това?

- По-добре да се дръпнем - каза Пиърс. - Барнаби спомена нещо за газ.

Той извади кърпичката си, сложи я върху носа и устата си и поднесе запалената свещ към гробницата. Когато я насочи към вратата, пламъкът примигна и угасна.

- Назад!

И двамата изпълзяха от дупката.

Отгоре Барнаби ги гледаше.

- Оставете да се проветри няколко минутки - провикна се той.

Никос погледна нагоре.

- Тук ще ни трябва специалист - каза. - Работата за яките мъжаги свърши.

Барнаби го издърпа горе и слезе на негово място.

- Свещта ли изгасна? - попита.

- Да.

- Сигурно е просто въглероден диоксид. Да се връщаме. Питам се — започна той, — не ми стана ясно защо вратата се отвори толкова трудно, но май се сещам...

Върнаха се и Барнаби освети с фенерчето си вътрешността на гробницата. Беше голямо помещение, над три квадратни метра, издълбано в скалата. Беше голо, грубо изсечено и празно, с изключение на десетките свещи по пода.

- Хитреци - каза Барнаби. - Виж само.

- Не разбирам.

- Запалили са свещи, после са запечатали гробницата.

- Това част от религията ли е?

- Не, не - създали са вакуум зад херметично затворената врата.

- Нищо чудно!

Барнаби кимна и пристъпи в помещението. Освети с фенера си четирите стени и тавана. Пиърс си помисли, че стаята е доста потискаща. Не приличаше на мечтите му, беше така гола...

- Това е само преддверието - каза Барнаби. Гласът му отекна в каменните стени. - Може да има още няколко. Но някъде тук има врата, която води нататък. - Той изрита свещите на пода и Пиърс с изненада видя, че те веднага се разпаднаха във восъчен прах.

- Три хиляди години - каза Барнаби сякаш на себе си - Това е доста дълго. Сега хайде да намерим вратата. Дай си фенера.

Осветяваха и търсеха по повърхността на стените, започвайки отдолу-нагоре. Барнаби използваше пръстите си толкова, колкото и очите, прокарвайки внимателно ръце по повърхността, като тук-там спираше, за да изчопли нещо с клечка за зъби. От време на време сумтеше. След час още не бяха намерили вратата.

- Били са добри зидари, това вече го видяхме. Внимателно са прикрили работата си. Някъде по тази груба повърхност има следа - може би само тънка линия, пълна с прах.

Той продължи да търси. Мина още половин безплоден час.

- Ами таванът? - попита Пиърс.

- Съмнявам се — каза Барнаби. Насочи фенерчето си към тавана, който беше нисък и недодялан като стените. - Но пък подът...