Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Беше. Тръгна си преди половин час. Явно няма намерение да остава с нас. Сега ми кажи за гробницата.

- Ще направя нещо по-добро - каза Пиърс - Ще ти покажа.

Застанаха около цепнатината. Пиърс насочи фенерчето надолу, осветявайки бездната. Стъпалата приличаха на бели клавиши на пиано.

- Това е - каза Пиърс. Огледа другите лица в мрака, видя белия им дъх. Барнаби и Гроувър още бяха задъхани от изкачването. Конуей беше останал в лагера с момичетата.

- Как успяхте да копаете там долу? - удивено попита Барнаби.

- Как изобщо стигнахте там долу! - попита Гроувър.

- По трудния начин - каза Никос. Взе въжето и го върза около кръста на Барнаби.

- Сигурно се шегуваш - каза Барнаби и погледна през ръба.

Пиърс поклати глава и подаде на Барнаби шлема с телената скоба за фенерчето.

- Наистина нямах представа...

- Не бой се - каза Никое. - Отблъскваш се от стената с крака. Не е голяма философия.

- Ами...

После изстена, стон на животно в капан. Пристъпи към ръба и се смъкна надолу. Стиснал перваза с ръце, той ги погледна и каза:

- Сигурни ли сте?

- Фасулска работа - каза Гроувър.

Барнаби се спусна. Отначало неумело, удряше се в скалата с рамо и хълбок, пъшкаше и ругаеше. После започна да схваща и стегна краката си, придържайки се далеч от стената. Когато набра увереност, започнаха да го спускат по-бързо.

На дъното той понечи да развърже въжето.

Пиърс се наведе и извика:

- Не го сваляй.

Барнаби неуверено вдигна очи, после се наведе над стъпалата. Направи го някак много професионално, както лекар се навежда над рентгенова снимка или адвокат над доказателство - цялото му тяло излъчваше интерес и погълнатост.

Горе те напрегнато чакаха заключението му.

- Мислиш ли, че наистина е това? - обърна се Гроувър към Пиърс.

- Залагам пари — каза Пиърс.

- Собствени пари - каза Никос през смях.

- Инструменти - провикна се Барнаби. Гласът му беше странно рязък.

Те закачиха малка кошница е инструменти - лопатка, мистрия, метличка, на друго въже и я спуснаха. Барнаби взе инструментите и няколко минути работи мълчаливо.

Гроувър извади цигара и се канеше да я запали, когато Пиърс го спря:

- Каква цигара е това?

-„Бенсън и Хеджис“, естествено.

- Не тук. Вземи от тези. - Подаде му смачкан пакет с арабски надписи.

- Какво е това? - попита Гроувър, душейки пакета.

- Цигари от Кайро, естествено.

- За фасовете ли се тревожите?

- Просто внимаваме - каза Никое.

- Харесва ми - каза Гроувър. Изтръска една цигара и я запали, издишвайки замислено облак дим нагоре. Потръпна. - Прелест.

- Ще свикнеш - каза Пиърс.

- Качете ме горе - провикна се Барнаби. Пиърс и Никос задърпаха въжето.

- Ако това наистина е гробницата - каза Гроувър, - как според вас онези хорица изобщо са я построили?

- Сигурно по същия начин, по който ние я откриваме - каза Пиърс.

- Но долу има място само за един човек. В превода се говори за петдесет роби.

- И аз се питах - каза Пиърс. - Но след като гробницата е била започната, сигурно са били нужни повече хора, които да прокопават скалата и да издълбават големите камери.

- Аха.

Барнаби се показа зад ръба. Няколко минути не каза нищо, после запали цигара с треперещи пръсти.

- Е? - попита Гроувър.

- Това е. Трябва да е това. Сигурно е това. Разкопах около стъпалата и установих, че в скалата има проход, дело на човешка ръка. Едва ли е много широк - достатъчен за един човек, който да върви приведен. Но това не е необичайно за външните входове на някои гробници. Навътре ще се разшири.

Той се намръщи.

- Има само един проблем според мен и това е да копаем в толкова тясно пространство. Може би можем да спуснем двама души и да направим верига за изхвърляне на кошниците с пръст.

- Звучи добре - каза Пиърс, - но ще ни трябват всички мъже, с които разполагаме. — Той се обърна към Гроувър. - Колко ще останеш?

- Е, милата ми Силвия май не е от пустинните цветя. Не повече от пет или шест дни.

В тъмнината мъжете се спогледаха.

- Ако останеш в лагера, през това време тук ще разполагаме с четирима мъже. По-добре да действаме.

Пиърс и Никос се спуснаха и започнаха да работят в тандем - Никос копаеше и пълнеше кошницата с пръст, а Пиърс я изнасяше и я изсипваше навън. Беше бавна и тегава работа, но след час бяха разчистили седмото стъпало. Очертанията на спускащия се надолу в скалата тунел вече се виждаха по-добре, те се смениха и стигнаха нивото на осмото стъпало. После излязоха, а Барнаби слезе с Гроувър, който настояваше да отиде и не искаше и дума да става за друго. Смя се доволно по време на цялото спускане, но скоро се разкашля от прашния въздух в дупката.