Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

За миг лицето й стана нежно и на него му се прииска да я целуне и да я прегърне, но после го заля раздразнение.

- Другите не ги тормозиш.

Тя се намръщи.

- И теб не те тормозя.

- Напротив. Непрекъснато ме дразниш.

Тя повиши тон.

- Ти знаеш, че е лошо, това е. Вътре в себе си знаеш.. Лошо е. - И въздъхна. - Защо се караме?

- Кой се кара?

- Ти. Опитваш се да се скараш с мен. Откакто...

- Добре - каза той. - Забрави.

Седяха мълчаливо.

- С нетърпение чаках тази вечер - каза тя. - Не очаквах да бъде така.

- Трябва да е така.

- Само защото ти искаш. - Тя се овладя и поиска цигара. Той видя в това трик да го накара да се приближи до нея. Подхвърли й пакета. Тя го вдигна от пясъка и запали цигара от един въглен.

- Виж - каза той, - ти искаш нещо, което просто не мога да ти дам. Ще завърша този проект и това е. Не можеш да ме спреш. Нищо не може да ме спре. Ще ограбя тази гробница.

- Говориш като някой луд.

- Може и да съм.

- Не си.

- Добре, не съм. Но ще стигна докрай.

- Но защо? Защо е толкова важно?

- Не питай. Важно е.

- Да ограбиш египетска гробница. Това е... това е детинско, инфантилно, нереално, няма нищо общо с истинския свят. Не е свързано с нищо. А този сложен план с всички ходове и контраходове - като хлапета, които си играят на войници или нещо такова.

- Все пак ще стигна докрай. А ти нямаш право...

- Имам право. Грижа ме е за теб.

- Защо се заяждаш с мен? Защо не четеш конско на другите? Защо не им кажеш за твоя морал на невинна ученичка, за...

- Защото ме е грижа за теб - изрече тя тихо.

- Случай - каза той, - от първия ден, когато се срещнахме, от първата закуска в Кайро, си търсиш повод да се скараме...

- Аз ли търся повод?

- Да. Не знам какво в мен те кара да...

- Не е вярно.

- Знаеш, че е. Сега се опитваш да ми нареждаш какво да правя, когато едва се познаваме.

- Познавам те от месеци.

- Изобщо не ме познаваш. Ние дори не сме...

- Спали заедно? - довърши тя думите му със саркастичен тон.

Той сведе очи към огъня.

- Ами, да, ако искаш да го кажеш така.

- Това е важно за теб, нали?

- Разбира се.

- Ами ако ти кажа, че не ме бива в леглото. Какво ще си помислиш?

- Престани. Говориш глупости.

- Ти повдигна темата.

- Добре. Извинявам се.

Тя въздъхна, затвори очи и хвърли цигарата в огъня. Стана.

- Изморена съм. Ще трябва да ме извиниш.

Той изведнъж почувства нощта около себе си и уединението, огромната шир, простираща се километри.

- Не си тръгвай.

- Доникъде няма да стигнем - каза тя. - Само влошаваме нещата.

- Да говорим за нещо друго.

Тя поклати глава и се прибра в палатката си.

На следващата вечер в потъналата стая Конуей мълчаливо сваляше мазилката цял час, а Пиърс седеше и пушеше. Накрая Конуей каза:

- Как мина?

- И аз напреднах като теб.

- Ние доникъде не сме стигнали.

- Добре дошъл в клуба.

И двамата млъкнаха. Единственият звук беше от захапващото длето и глухите удари на дървеното чукче. Мазилката се ронеше и падаше на парченца върху пода.

- Дявол да го вземе, защо трябваше да се карате? -попита Конуей.

- Кой казва, че сме се карали?

- Ти.

- Не съм.

- Е, карахте ли се, или не?

- Да - призна Пиърс. - Карахме се.

- Виждаш ли? Какво ти казах?

- Някой ден - каза Пиърс - наистина ще те фрасна.

- Дядо казваше,че хората, които се обичат, се карат, за да избегнат интимността.

- Мислех, че дядо ти е индианец сиукс.

- Това е другият клон на семейството. Този ми дядо е психиатър.

- Да бе. Разбрах те.

- Но не ме слушаш, това е проблемът. Стоя и ти давам толкова много добри съвети, а ти изобщо не чуваш...

Той спря.

- Какво има? Да не ти се схвана езикът?

Тишина. След това Конуей каза:

- Не, не. Но стигнах до една пукнатина и ми прилича на друга врата.

Пиърс скочи на крака и погледна нагоре, където Конуей работеше. Ясно се виждаше ръбът на гладко издялан каменен блок.

- Продължавай - каза Пиърс.

Конуей заработи яростно. След по-малко от пет минути беше разкрил очертанията на правоъгълник.

- Трябва да е това — каза Пиърс.

Конуей скочи долу.

- И аз така мисля.

Блокът беше разположен близо до тавана и до ъгъла.

- Хитри дяволи - каза Конуей. - Никога не съм чувал за свързващ коридор, издълбан на подобно място.

- Според теб навън ли се отваря, или навътре?

- Залагам, че се отваря навън, но нека първо опитаме да го избутаме навътре.

Пиърс се покатери в хамака и натисна с две ръце. После взе лоста и се опита да го избута с него. Разхвърчаха се снежинки мазилка и варовик, но нищо повече.